Тия дни, покрай умерените вълнения около мисията Artemis II, няма как човек да не е попаднал на експерти, живеещи в социалните мрежи, които имат свои виждания относно сложното съчетание между технологии, математически изчисления, познания от всички краища на науката и дебъгването на Microsot Outlook.

Макар темата да не бе кой знае колко вълнуваща с оглед цените на агнешкото, предпразничните задръствания в Ормузкия проток и крещящата предизборна скука, все пак сме нация космическа. И месецът ни е ми и свиден, та екскурзиите до него, дори да са “ние само да разгледаме”, ни притесняват.

Или поне притесняват част от нас.

Моята Ахилесова пета се падна един господин, който не бе успял да си уцели цялата глава в селфито, което ползва като профилна снимка, та се беше снимал от носа нагоре. Той бе убеден, че няма никакво кацане на Луната и самият факт, че тази мисия в момента не смее да кацне на естествения земен спътник, го доказва.

Гледал е клипчета, образовал се, знае. А и нима фотографските му несполуки са атестат, че мнението му за космическите постижения на човечеството е лошо?

Но въпреки това има сблъсък на мнения - едни твърдят, че всичко това е симулирано и снимано в студио. Други пък критикуват, че са похарчени толкова пари (полетът е над $4 млрд., но цялата програма ще струва през годините около $100 млрд.) за да се обикаля Луната, вместо средствата да се раздадат на бедните? Та за сто милиарда САЩ може да проведе около 3 интервенции срещу Иран (ако приемем, че сегашната свърши с примирието и не продължи).

Метеоритите, които видяхме да се разбиват светкавично на Луната, защото няма атмосфера, в която да изгарят, дадоха тласък на други конспирации. Военни експерименти или пък Извънземната Нова година може би?

И въпреки леснодостъпната информация, а може би и благодарение на нея, хората продължават да подбират факти и “факти” спрямо убежденията си и желанията си да вярват в това или онова.

Което е впечатляващо, но не защото “хей, виж какви сме тъпи човеците”. Впечатляващо е, защото въпреки колективните си залитания към глупотевини, псевдонаука, TikTok brain rot, закърняващ вниманието и концентрацията ни, и щури конспирации, достатъчна част от човечеството успява да си седне на дупето, да си направи изчисленията и апаратурите и да праща хора на изкючително сложни мисии в открития Космос.

Защото нашият вид е оцелял през всевъзможни видове кризи - природни, микробиологични, антропогенни, идеологически, финансови и каквото се сетите, защото винаги е имало едно неуморимо малцинство, проучващо нови хоризонти, изпитващо досегашните ни възприятия и търсещо познание отвъд. И не, нямам предвид човъркане в чакри и прозрения за прераждания след облизване на шарени жаби.

Имам предвид това - че за да може чичото да не уцели цялото си лице в портретната си снимка, преди това стотици специалисти по материалознание, физика, електроника, стъкларство, цветознание, полупроводници, електромагнетизъм и какви ли още не области са направили така, че днес в джобовете си да имаме миниатюрни камери.

А в Космоса да имаме ракети, придвижващи хора и дефектни тоалетни.

Но най-хубавото - да имаме какво да очакваме от бъдещето, което да бъде различно от цената на агнешкото за Гергьовден, отпушиха ли протока и каква нечистоплътна сглобка ще оглозга следващия държавен бюджет, без да остави и гурелче за стимулиране на онова малцинство, дето се занимава с наука, която през 99% от времето е доста скучна и затова е по-забавно да си измислим конспирации.