В тия скъпи времена, когато само да помиришеш бензин си струва бъбрек и половина, е хубаво човек да не прави големи харчове и да пести. Същото важи и за държава с бюджетни дефицити, раздута администрация, крадлива управляваща прослойка, недъгаво правосъдие и нефелни международни договори в сектор енергетика.

Затова, когато някой получи пълно парламентарно мнозинство с обещание да овладее цените и да пребори корумпирания модел, очакванията са да видим с кое ще се започне.

Олигархията струва много и бърка в джоба на всекиго, за да овладее институции, финансови потоци, икономически лостове и да направлява различни процеси в своя угода. Но как се бори такова животно?

С много добре финансирани и уредени институции, в които решителни и материално обезпечени хора се нагърбват с това да рискуват живота си, за да борят мафията и да ѝ отнемат властта и контрола от животите на останалите. 

А как в една мафиотизирана държава наливаш средства и преструктурираш институции така, че наистина да са ефективни, вместо да се превърнат в инструменти на същия олигархичен модел за още повече власт?

Рисковано е, неудобно е, скъпо е и е несигурно. А дефицитът и социалните плащания нямат време и енергия да се занимават с глезотии от този сорт. 

Победил си на изборите, ти си новият каубой и моделът си функционира. Защо да си тровиш живота да го разграждаш, за да спреш начините за още повече власт и гъделичкане на егото? Или пък да ядосаш наистина лоши хора, доказали се, че нямат съвест, чест и човещина и ако дръзнеш да им отнемеш заграбеното, ще дръзнат да ти обявят истинска война.

Та ти си миротворец. Каква война с мафията и олигархията. Нека се постигне мир с дипломация и преговори. 

И всеки да си запази заграбените територии, защото войната е скъпа и не е сигурно, че ще я спечелиш. 

Много по-разумно е да призовеш към деескалация. Да кажеш, че истината е сложна. Че има “две гледни точки”. Че не трябва да се действа прибързано. Че диалогът е единственият път напред.

И докато ти философстваш за мира, моделът спокойно ще си работи.

По-добре институциите да не се реформират, а да се “балансират”.

По-добре зависимостите да не се режат, а да се “диверсифицират”.

Най-добре корупцията не се разбива, а да се “управлява”.

И така, без излишни сътресения, без крайности и без риск - всички остават сравнително доволни. Е, истински недоволните може да трябва да бъдат смирени с обяснения колко е трудно наследството и как всъщност всичко се подобрява, без това да е истината.

Силно се надявам след известно време този текст да е бил просто песимизъм, натрупан от десетилетния безкраен Преход. И да кажа “не бях прав”. Много ми се иска точно с този текст да греша и да ми затворят устата с противоположното. 

Защото сега наистина имат шанс за това. Само воля да има.