Карибската островна държава Хаити се класира за първи път на Световно първенство по футбол след над 50 години и за втори път изобщо.

Това донесе рядка радост в живота на около 9-те милиона хаитяни, живеещи в страна без функциониращи институции и болници, без централна власт, обладана от улични банди и престъпни групировки. Страна на глад, бедност, хаос, неуспяваща да се съвземе от редица природни и човешки бедствия.

Хаити е едно от най-ужасните места, в които може да се родиш днес — нищо не е сигурно, лукс е да имаш ток дори. И въпреки днешния доста свързан помежду си свят и човешката емпатия — особена помощ не се вижда на хоризонта. Затова разчиташ на вуду и добри отношения с локалната силна банда, за да не те отвлекат или застрелят. И живуркаш.

За разлика от Хаити България е супер. Читателите на този текст навярно имат прилични, често над средните доходи. Децата им не ходят боси и гладни, цялото семейство има цели и мечти, а повечето им роднини са си живи и здрави и почти никой не е отвлечен или екзекутиран от мафията.

България е в Европейския съюз и НАТО, граничи с други държави с прилични стандарти на живот и елементарни човешки права, заобиколени сме от всеобщ цивилизационен прогрес! Бедствията ни похождат рядко и минават с едва по няколко тъжни емоджита в социалнте мрежи, преди да ги позабравим и да оставим мъката само на малцината лично засегнати.

Ние тук сме безсмъртни. Няма земетресения, наводнения, катастрофи, институционални слабости, корупция и престъпност, които да ни тормозят ни най-малко. И това е благодат.

Българите сме преживели по-трудни (не съвсем като в Хаити) времена, а по-младите имат кой да им ги разказва, така че да оценяват сегашното статукво.

Живеем спокойно, имаме неща, не гладуваме, дори най-бедните ни малцинства са облечени марково. Но има един много тънък факт.

Всичко това е на около три заплати живот.

Миниатюрен процент от българите могат да кажат, че ще живеят по сходен начин, ако не получат три заплати подред. Средната (по себеусещане) класа спира да съществува. Овълчването, агресията, посягането към престъпни начини за издръжка на домочадието ни е на около 90 дни от привидния комфорт.

Затова теми като Бюджет 2026, Лукойл, концесията на Държавния тотализатор и нестихващата епидемия от хазарт, бързи кредити, доминиращ в някои региони сив сектор и тежък като воденичен камък държавен апарат, макар да минават умерено леко в медиите, са бомба с къс фитил.

Ако бюджетът се приеме в този си вид, всеки българин ще обедне с около половин заплата годишно. Ще си кажете - “аз и с 11 заплати и половина ще си живея, ще ям две седмици по-малко луканка, халал да са им”.

Но това е наивно, също както подценяването на глобалния климат, когато средната температура се покачи със следващия градус. Защото 1 градус, умножен по обема на световния океан е огромно количество енергия, която носи екстремно време, бури и наводнения — неща, за които може да разпитате хаитяните.

А всеки милиард в апетита на “хората” в лицето на Борисов и Пеевски е нов инструмент да преборят всякаква форма на независимост. На лично, корпоративно, медийно, институционално ниво. Икономиката е най-трайният и мощен инструмент за овладяване на животчетата на всички ни.

И не след дълго ще дойде времето, в което оставате без три поредни заплати. И за да ядете вие и децата ви, ще трябва да им дадете да ви паркират на мястото пред блока, за което плащате годишен абонамент, а те — никога в живота си не са плащали от собствения си джоб.

Е, дано това никога не се случи. Хаитяните са свикнали на несгоди и крайности. Ние тук поне никога не сме случвали на национални катастрофи. Май.