Поколението, което взриви политиката: Защо Gen Z обърна света през 2025

2025 г. беше годината, в която една тиха истина най-накрая избухна в очите на политическите елити: поколението Z не само разбира как работи светът, но вече отказва да се прави, че го приема такъв, какъвто е. От Азия до Латинска Америка и от Северна Африка до Европа младите хора излязоха на улиците не с романтична нагласа да „променят системата“, а с много по-прозаично изискване — да имат бъдеще, което не изглежда предрешено.

Това не беше поредната вълна от младежки протести. Това беше политически генерален ремонт. И то започнат от поколение, което години наред беше описвано като разсеяно, онлайн, отдръпнато, разглезено. Но 2025-а показа точно обратното: зад екраните всъщност зрее поколение, което е по-информирано, по-координирано и по-нетърпеливо към несправедливостта от всички преди него.

В Непал младежите излязоха срещу корупцията и блокираните социални мрежи — и правителството падна. В Мароко дигитално координираната масова мобилизация постави властта под натиск и откри стари рани, които режимът десетилетия се опитваше да прикрие. А в Мадагаскар недоволството преля в политическа криза. Това не са отделни събития — това е световен синхрон на едно поколенческо разочарование.

И да — тази логика стигна и до България. Не с палежи и сблъсъци, а по нашия си, по-бавен, но достатъчно категоричен начин. В края на годината, когато хиляди млади хора обградиха парламента заради проектобюджета, беше ясно: българската Gen Z също е част от същото глобално уравнение на нетърпимост.

Едно поколение, което направи сметката и установи, че е прецакано

За да се разбере тази вълна, трябва да се погледне не към идеологията, а към икономиката. Gen Z е първото поколение, което е по-образовано от родителите си, но с по-малко шансове да живее като тях. Това важи навсякъде — от Катманду до Казабланка и от Мексико до София.

Младите влизат в пазара на труда в момент, когато жилищата са недостъпни, доходите не растат, повечето професии са нестабилни, а образованието е превърнато в скъпа лотария. И точно тук идва най-голямото прозрение на поколението Z: системата не е просто несправедлива — тя е неработеща.

Затова в толкова много държави протестите не избухват за абстрактни каузи, а за нормални, земни неща: инфраструктура, здравеопазване, справедлив данъчен режим, достъп до услуги. Неща, които според теорията на социалния договор държавата трябва да осигурява. А през 2025 г. поколението Z постави диагноза с безмилостна точност: договорът е нарушен, а поколенческата цена за това се плаща от най-младите.

Поколението Z оправдава политическото насилие

Държава на автопилот: когато институциите са заети със себе си, а не с обществото

В много от тези страни формалните институции съществуват, но не функционират. Демокрацията е имитация, разделението на властите – кухо, а гражданските права – на хартия. През 2025 г. това вече не можеше да остане скрито.

В очите на Gen Z държавата вече не изглежда като гарант за бъдеще, а като пречка пред него. Социалният договор се превръща в своята карикатура – и именно това обяснява експлозивния характер на протестите. Във всички тези случаи младите хора бяха първите, които идентифицираха празнотата между това, което институциите би трябвало да бъдат, и това, което в действителност са.

Това е поколение, което интуитивно усеща системните несъответствия — от бавната администрация до нефункциониращите услуги — именно защото живее в свят, в който информацията е мигновена, сравнението — неизбежно, а търпението — почти го няма.

„Вие имате властта, но ние имаме мрежата“: дигиталният преврат на 2025 г.

За разлика от протестите на предишните поколения, тези от 2025 г. нямат ясно разпознаваем лидерски център. Това не е грешка в организацията, а характеристика.

Gen Z оперира чрез структури, които напомнят технологичните платформи, в които е израснала: хоризонтални, динамични, бързо адаптивни.

Discord, Telegram, Instagram и TikTok не са просто инструменти за комуникация. Те са паралелни политически пространства, в които се еволюира стратегия, циркулира информация, възникват нови форми на легитимност.

Примерът в Непал, където временен премиер беше предложен в Discord, може да изглежда ексцентричен, но той е показателен за новата политическа логика на поколението Z: легитимността вече не се ражда само в институциите, а в общността.

Това е промяна, която традиционните политически структури трудно разбират, защото тя не се подчинява на организационните правила, върху които самите те са изградени.

Може ли Gen Z да превърне бунта в система, а не само в сигнал?

Задачата, която стои пред поколението Z, не е просто да сваля правителства. Това вече се случва. Голямото предизвикателство е да превърне протестите в институции, а гнева – в политика. Нито една държава не може да бъде управлявана от Discord канали. Но нито една държава вече не може да функционира без тях.

Gen Z не приема старите политически категории – ляво, дясно, център. За тях релевантните понятия са прозрачност, справедливост, достъп, отговорност и ефективност. Това е нова идеологическа география, която тепърва ще бъде картографирана. Въпросът не е дали Gen Z може да създаде нова политическа система. Въпросът е дали сегашната може да оцелее без нея.

Светът няма да се върне към старото нормално — защото Gen Z не го приема за нормално

Протестите на поколението Z през 2025 г. няма да бъдат последният подобен изблик, а първият знак за глобално политическо пренареждане. Система, която днес функционира под инерцията на миналото, ще трябва да бъде адаптирана към поколенията, които вече определят бъдещето ѝ.

А Gen Z — прагматично, технологично, нетърпеливо към забавяне и изкривявания — отправи най-ясното предупреждение тази година: няма да приема бъдеще, което изглежда конструирано за други, но плащано от него.

И ако 2025 г. показа нещо, то е, че това поколение няма намерение да бъде наблюдател.

То вече е участник — и коректив.

Това е авторски коментар. Изразените мнения принадлежат единствено на автора и не отразяват непременно позицията на медията.