Поколението Z, родено между 1997 и 2012 г., е възрастовата група, която най-вероятно ще счита политическото насилие за оправдано.

Това е смразяващият извод от проучване на YouGov, проведено в Съединените щати на 11 септември, деня след убийството на крайнодесния активист Чарли Кърк.

Резултатите говорят сами за себе си: 20% от представителите на поколение Z вярват, че насилието понякога може да бъде легитимно за постигане на политически цели, в сравнение с 14% от представителите на поколението Y, 8% от поколението X и 3% от бейби бумърите. Това е феномен, обхващащ цялото поколение, който понякога се превръща в конкретни действия. Само през последната година няколко видни фигури в Съединените щати, включително Доналд Тръмп, Мелиса Хортман, Брайън Томпсън и Чарли Кърк, са били обект на нападения или жертви на насилствени атаки. В повечето от тези случаи заподозрените са били мъже, принадлежащи към поколение Z. (Заподозреният в убийството на конгресменът от Демократическата партия на Минесота Мелиса Хортман е на 57 години.)

Макар исторически младите хора винаги да са били по-склонни да приемат насилието като средство за политическа промяна, някои настоящи фактори, главно в Съединените щати, но също във Франция, са склонни да засилят това явление. В интервю за американски медии, Лукас Уолш, професор по младежка политика в университета Монаш в Мелбърн, смята, че поколението Z расте в контекст, белязан от множество кризи – климатични, здравни, финансови и нарастващи геополитически конфликти, които подкопават доверието му в демокрацията.

Днес младият французин на 20 години е затрупан с тревожна информация на своя смартфон или телевизор: тежестта на дълга, който ще трябва да изплати, кланетата в Украйна и Газа, заплахата от нови войни, възходът на крайната десница, глобалното затопляне... Във Франция тревожността на младите хора относно текущите събития достигна рекордно ниво. Една четвърт от 15-29-годишните страдат от депресия, затънали в несигурност на работното място, стрес на работното място и несигурност за бъдещето.

Изправени пред политики и институции, които се борят да се справят с тези проблеми, разочарованието от демокрацията нараства. Това поколение сякаш се чуди дали настоящите правила все още имат смисъл. Международно проучване от 2023 г., проведено в 30 държави, разкри, че 42% от младите хора подкрепят военното управление, в сравнение с 20% от по-възрастните, и че една трета от младите хора вярват, че силен лидер, който заобикаля изборите, е добър начин за управление.

Макар недоволството от разходите за живот и разочарованието от политическите институции да не са нещо ново и не са характерни само за по-младите поколения, изглежда, че последните фактори засилват това насилие. Те включват влиянието на социалните мрежи и културните промени, като например променящите се очаквания за пола, съобщава „Нюзуик“.

На фона на това демократично разочарование, социалните мрежи, които имат поляризиращ ефект, усилват оправданието и нормализирането на политическото насилие. Поколението Z е „хранено с насилствено съдържание от своите алгоритми“, изложено на изображения на полицейско насилие и реалистични изображения на насилие във видеоигри, филми и виртуална реалност, което създава „десенсибилизиращ“ ефект, обяснява Джо Джейкъбсън, основател на Фонда за действие за прогрес.

Младите мъже са особено уязвими към онлайн екстремизма. Обременени с идеологически послания, които подхранват омразата към едни и стигматизират други, младите мъже се оказват в центъра на дигиталната радикализация. „Когато мъжествеността на един мъж е застрашена, той е склонен да я засилва: подкрепата за политическото насилие е един от начините да се направи това“, подчертава Джо Джейкъбсън.