Пеевски иска всичко. И новородените, все още виждащи светлосенки, бебета могат да видят експанзията на санкционирания по международния закон “Магнитски” лидер на ДПС - Ново начало. Неформалното превземане на институции чрез сенчести лостове за влияние се разраства и овластяването на детето-чудо на Прехода става все по-експедитивно.
И дори не се опитват да го крият или отрекат.
Обществото вижда всичко, може да се каже, че представители на поляризирани социални и идеологически движения са обединени във фрустрацията си от Пеевския процес на овладяване на държавата. И всичко към този миг стига за дюдюкане онлайн (към което приспада и този ми текст) и много вяли и малобройни протести от дежурните луди глави, които от 2013 насам все още не са изгубили докрай енергията си, както се случи с мнозина други.
Ситуацията изглежда безнадежна, мачът е свирен. А България сякаш е обречена на все по-бързо деинституционализиране и преминаване към режим, в който един човек (който понастоящем е само депутат и няма формален друг пост) решава, разпределя и определя всичко важно и маловажно от живота на Хората.
Той ще решава кого да издигне и кого да събори, на кого да му провърви в начинанията и кой да бъде смазан. Справедливост, равнопоставеност, защита, права, морал — всички тези понятия доста бързо и съвсем не неусетно губят своя смисъл.
Тази седмица видяхме нова фаза на това — Бойко Борисов наглед тотално капитулира пред волята на Пеевски. Каза нещо чудно:
“От 20 години познавам Делян Пеевски и знам на какво мога да разчитам. Знам, че като му кажа нещо, той се съобразява. Знам, че той като ме помоли нещо, аз го изпълнявам”.
Изпълнява той, а Пеевски, ако благоволи — се съобразява.
Обичайно в средите на ГЕРБ има недоволства и ропот. Борисов често “едва удържа” съпартийците си, когато някой коалиционен партньор налага волята си, диктува какво-що и се опитва да надделява в медийното пространство. Но с Ново начало няма хън, няма мън. Няма нито един смел Делян Добрев, дето да каже, че не е доволен от това някой да унизява партията му, а после да се говори, че всичко е за едната стабилност.
Надеждата за България обаче е именно в това: Истинското коалиране!
Да, за повечето анализатори такова нещо е лошо, защото виждат не по-далеч от носа си. Тезата им е “За да оцелее Борисов, е готов на всичко с Пеевски”. Аз също не виждам по-далече от носа си, просто моят е огромен и виждам отвъд този мотив на случващото се.
Знаем съдбата на всички, които се прегърнаха с ГЕРБ, за да управляват България. Два Реформаторски блока, Патриотичен фронт, Обединени патриоти, плаващи парламентарни подкрепи от Атака и АБВ, ротационно правителство с ПП-ДБ.
Като същий цар Мидас, каквото Борисов прегърне, то се превръща в политическа развалина и губи релевантност.
И кога, ако не сега, тази суперсила може да спаси България? Може ли инстинктът на Борисов за оцеляване и правене на хлъзгави компромиси да е точно това?
Той обича да го играе умряла лисица, да прави отговорни компромиси в името на стабилността и да предава инициативата на по-енергичните, за да операт пешкира на скандалите и отговорността.
И това изглежда се случва сега — той ще остави детето да папка. Да преяде, да не си легне до късно, да гледа екрани без ограничение. И да му прилошее. Като истински възпитател.
Има обаче една уловка. Предишните пъти тази тактика работеше, защото никой от коалиционните му партньори не беше пуснал толкова дълбоки пипала в институциите. И нямаше такава организация.
Сега има възможност Борисов наистина да няма сили да отговори. И да го прави просто за собственото си оцеляване и спокойно пенсиониране. Или пенсиониране с почести чрез президентския пост. Но тук идва най-големият въпрос:
За какво му е на Пеевски Борисов, ако е тъй изнемощял и предал се?
