Често с повод и без повод чуваме фразата, че София не е България. Разглезените софиянци не знаем какво е то истински живот, истински трудности, истинските вълнения на народа, истински домати и сирене, истинската истина за живота.

Нищо, че между ¼ и ⅓ от населението на страната е в София. Тя не е България по никакъв начин за всеки, който се опитва да бъде популист и да коригира ценностната система на масите, посоката на мисълта, интересите, приоритетите и дневния ред на… Хората.

Разбира се, Хората са аморфна маса без глас и облик и само неколцина “избраници” може да говорят от тяхно име и да напипват пулса на обществото. Разбира се, зад тях съвсем иронично свободни хора не се виждат, а само шепа блюдолизци, група медийни лакеи, орда онлайн тролове и стотици (рядко хиляди) хора в автобуси, докарани някъде, без да знаят защо и за какво. Но да бъдат показани, че те са истинските хора с истинските проблеми.

А София не е България.

Но всъщност София е България в най-голяма степен. В София има всякакви хора. Богати, бедни, млади, стари, прости, сложни, фини и простаци, тротинеткаджии и такива с тъмночерни стъкла на квадратните си джипове. Има красоти и кочини, проблеми и иновации, икономика и шмекеруване, свобода и съобразяване.

Да, дразнещо е, че проблемът с топлата вода в един квартал и с боклука в два други често минава медийното внимание на това как няма вода в чешмите на стотици хиляди хора в страната. Но във въпросните квартали живеят също стотици хиляди хора.

И за разлика от регионите в страната, където често институциите са тотално превзети за партийни и частни интереси, а икономиката зависи от местните дерибеи, в София има повече свобода. Повече възможност хорското недоволство да доведе до реални реакции в живия живот отвъд фейсбук. Но не го прави често и винаги е рядко и камерно, защото все пак… София е България.

Ние можем да се съберем много повече на концерт, на мач, да помахаме на Папата или на волейболните ни герои. Но София никога няма да се обедини съвсем, че да каже колко е недоволна от някакъв проблем в един глас…

Или пък вече го е правила? 2013 година, а сетне и през 2020. И КОЙ обедини София тогава (не абсолютно, но достатъчно, за да има хиляди истински хора по улиците на София в продължение на дълги месеци)? КОЙ с атаките си срещу институциите, усвояването на ресурсите и с апетит към всеобхватна власт и неформален контрол над всеки и всичко?

Знаете много добре.

В София хората са всякакви. И много не се харесват помежду си, правят си мръсно, зъбят се и задружността е рядка и кратка. Защото София е България. София идва от всички кътчета на страната и е донесла в себе си всичко хубаво и за жалост — и лошото. Анемична е, апатична е, примирява се с кочините си, но и лесно свиква с хубавото, с удобното, с разумното. И е на кръстопът дали и как да реагира.

София тотално не е България в едно единствено колосално отношение: Свободна е да се събуди и да се обедини за кратко.

София е на кръстопът — дали да расте и не старее или да спи и да дебелее.