В последните дни станахме свидетели на два диаметрално противоположни случая:

От една страна са младите момчета във волейболния ни отбор, които впечатляват не само с резултати и триумф, но и с грамотност, дисциплина и зрялост, рядко срещана особено у спортисти, на гребена на еуфорията и любовта на публиката.

Те ни преподават урок по его и смирение, който не бива да забравяме и да му даваме да отстъпва отново на другата страна:

В нея син на популярен певец, каращ кола, в пъти по-скъпа от постиженията в младия му живот, проявява безхаберно отношение — наглост, липсата на покаяние, и показно пренебрегване на закона. Прояви, които все по-често водят до трагедии.

Двете лица на едно и също общество ни дават и две възможности и избори. Но нямам само предвид да порицаем едното и да даваме за пример другото в статуси в малките си социални балони. Това е ограничено, безполезно и води до заблудата, че това влияе.

Да си го кажем честно — статусите ни с тази тема в соцмрежите, реакциите ни, дори този текст, няма да стигнат до онези, които до късно снощи са третирали автомобилите си като драгстари из градски булеварди и междуградски пътища, рискувайки живота на себе си и случайни минувач и водачи.

Ако сте стигнали до този абзац, вие сте част от микроскопично малцинство, което все още успява да се концентрира върху някакво съдържание в Интернет за повече от 30 секунди. (освен ако не сте стигнали точно до този абзац, игнорирайки предните пет по някакво странно усмотрение)

Хората, които вярваме, че успехът на волейболните ни герои и вече легенди може да бъде еталон и основа за едно по-здраво, разумно, нормално и дисциплинирано общество и виждаме отвъд великанския спортен успех, не сме никак много. Просто сме в един информационен, социален и ценностен балон.

Но в този балон има и хора, които често взимат решения, които правят пропастта с другия балон по-голяма и го поощряват. Рекламодателите.

Медийното съдържание, дали в традиционните медии, онлайн изданията или социалните мрежи, се генерира с подкрепата на, благодарение на, съдействието на…

В исторически план рекламата е генерирала съдържание. Например Тур дьо Франс, най-голямото и популярно колоездачно създание, е създадено като реклама. На вестник. Иновация, креативност и културни феномени често са продукт на рекламния мотив.

Днес обаче рекламата е мързелива и страхлива.

Изсипват бюджетите си за съдържание, което създава повече и повече от онези, другите ценности. Сеир, скандал, простащина, агресия. Имбецилни реалити формати, които замениха всякакви форми на човешка креативност и талант, разчитащи просто на това, че има глупави хора, които са готови да се излагат за жълти стотинки.

Рекламата се съревновава за внимание, но днес тя се е предала и се е превърнала в празни калории. Коя е поседната рекламна реплика, която всички масово знаят? Останала е някъде в историята отпреди повече от десетилетие.

А спортът, който във всичките си прояви е много повече от игра, остана територия само на онлайн казината и гузните им съвести за това как правят пари.

Рекламната индустрия у нас, както много други неща, е счупена. И много мързелива. Действа на принципа, че където има насочени повече очи, там иска да се позиционира. Защото самата тя не създава нищо интересно. Бюджетите за позициониране тук и там са колосални в сравнение с бюджетите и времето да се измисли нещо по-смислено. Рекламата днес е спам за вниманието на хора, които не могат да се съсредоточат за повече от 30 секунди.

Рекламната ни индустрия се подценява и иска просто да се “закачи” за нещо, което има внимание. Празни цифрички на гледания, кликове и бездушно консумиране на съдържание.

А може рекламата да създава, да генерира и да спонсорира съдържание, което е полезно, да поощрява доброто и да го прави по-видимо и важно. Стига да не я мързи.

Това значи да не залага на сляпо цифричките от гледанията и кликовете, когато някой снимка гонките си или яде капсули за пране. А да поощрява постиженията, усилията и хубавото в истинския живот.

Рекламата може да строи спортни зали, да създава смислени инициативи и да подкрепя решенията на проблеми и развиването на добри практики.

Но може и да се “закача” с популистки мотив с “дневния ред на хората”, докато ги третира като цифрички в екселски таблици от ефирно време, кликове и други метрики, в които няма много човешки смисъл. Да храни псевдомедии и съдържание в социалните мрежи, от което хората затъпяват, а ценностната им система става все по-примитивна.

Изборът е на рекламодателите – а последиците са за всички.