Няма вече черни овце, има черни стада:
Или как бързите мнения са fast food отровата за умовете ни
В днешното общество е важно да реагираме на всяка новина на секундата. Да заявим позиция, да посочим с пръст, да осъдим, заклеймим, оценим и да обясним как дадено събитие, изказване, инцидент, трагедия, драма, ужас или гаф съвпадат изцяло с нашите предварителни нагласи и съображения.
Алгоритмите на соцмрежите са построени, за да окуражават тази наша природа. Не е особено нарочно, просто целта им е да задържат хорското внимание, да предизвикат реакции, полемики и да излъчат възможно най-много реклами. Полемиките, страховете и гневът работят в пъти по-добре за постигане на тези цели от това да гледаме 45-минутно видео за реставрация на стара картина в ютюб. Шокирай, ядосай, уплаши, раздели, сблъскай. Неслучайно дебатът „за“ или „против“ еврото не се проведе на ниво икономически аргументи, а се превърна в оръжие за страх, омраза, конспирации и възможност за нефелни политици да възпитат аудиторията си в първосигнални реакции.
Сензационните новини в традиционните медии, ако изобщо си спомняте живота преди водещото информационно средство да станат фейсбук, туитър, тик-ток — вече са на стероиди. От няколко дни следя по различни поводи - къде наши, български, къде далечни и международни, как хората в социалния ми балон осъждат насилието, агресията, посегателството и убийството. Ще си рече човек — хей, ама това е повод да се обединим, да си кажем, че въпреки всичко неприкосновеността на човешкия живот е универсална ценност и всички трябва да се обединим около това. Никой не бива да удря, напада, бие, убива когото и да било.
Да, ама… Идват нюансите. Кой първи почна, кой е жертва, кой е нападател, кой с поведението си какво е предизвикал. Търсенето на истината обаче не е с такова детективско любопитство като в британски сериал, в който разплитаме шокиращо двойно убийство в затънтено селце в Оксфордшир. Ние тук разплитаме от всяка случка фундаментални цивилизационни процеси, явления и парадигми.
Много явен е стремежът, когато се случи нещо ужасно, извършителят да е част от идеологическия, етническия, културния, спортния опонент. Така ще може лошото и ужасно нещо, което нормалните хора осъждаме, да се използва, за да осъдим още десетки, стотици, хиляди, милиони — те всички са еднакви. Катастрофа с определена марка кола — водачите на коли с такъв бранд са селяци. Кражба от даден етнос — те всичките са си джебчии. Всички футболни фенове са хулигани. Всички симпатизанти на даден политически спектър са терористи,
маскирани зад маската на криворазбрана правдивост.
Предразсъдъците често работят. Те са част от оцеляването на човека — шумовете нощем, може да не са от хищник, но няма да е зле да сме нащрек и да се въоръжим с огнена факла. Тези непознати племена може да не са враждебни, но ако ги убием, със сигурност няма да ни оберат, изнасилят и убият те. Да, цивилизоваността често е в конфликт с инстинктите ни. Цивилизовано е да кажем, че всяко стадо има своите черни овце. Инстинктивно е да да не искаме изобщо да се
занимаваме с чуждо стадо, което може да ни донесе болести и проблеми.
Затова в информационната епоха, когато умовете ни все повече не смогват да отсеят информацията и да бъдат рационални, разчитаме все повече на емоциите и инстинктите. Не просто черни овце. Всички други стада са изцяло черни. А в нашето стадо черни овце няма — дори някой да изглежда омазан до ушите, ще намерим
оправдания и ще сложим улични знаци на сутринта, за да му помогнем.
И решението какво е? Напалм. Поне напалм от думи. Скоро нищо чудно да е и истински. Поляризирането в регионален и световен мащаб е все по-силно и яростно, услужливо тласкано от алгоритми, които искат пред очите ни просто да мине колкото се може повече СПАМ.
Няма да загубим много, ако отложим днешните си реакции за утре. Но алгоритмите няма да получат достатъчно добри reach, CRM и retention rate. Те са програмирани да създават повече и повече черни стада. Ние можем да им откажем. Поне за ден.
