България отново е в трепетен процес по търсенето на следващия си спасител.

Голяма част от обществото гледа към бившия президент Румен Радев и се опитва да припознае в него нов политически проект. Месец след края на мандата му обаче няма име на формацията, няма лица около него, няма ясна организационна рамка, няма стратегия за изборите, няма програма, няма първа публична реч, в която публиката да разбере какво всъщност да очаква.

Тишина. И допускам, че тя идва от липсата на автентична енергия, с която митът да бъде запълнен със същина, която да окрили нацията.

Такава енергия за поляризиране на масите и ангажирането им виждаме отвъд Океана. Ако имахме Тръмп тук, нямаше да има нито ден вакуум.

Щеше да има по 80 противоречащи си заявки на час.  Щеше да говори с часове пред публика. Щеше да има статус по всяка тема - от самоубийствата в Петрохан до снощния триумф на Будьо Глимт в Милано.

Щеше да окупира въздуха. Вдъхнових се от над 100-минутното му самохвалство, не се задъха нито веднъж и не се спря. Победата е в съзнанието, реалността е за балъците.

Ако Тръмп беше българският лидер и новият ни месия, речта му след спечелването на изборите вероятно би звучала така:

„20 април. Спечелихме. И не просто спечелихме — разгромихме ги. Никой не е виждал такава победа в България, казвам ви, никой. Хората казват, че е най-голямата политическа вълна от 90-те. По-голяма. Много по-голяма.

България беше заседнала. Знаете го. Всички го знаеха. Дори бебетата. Платени експерти, анализатори, хора, които обичат да обясняват защо не може, които поддържаха всячески статуквото. Е, сега може. От днес може.

Инфлацията? Свършено. Още не са го отчели, но ще го отчетат. Цените ще падат. Магазините вече свалят цените. Големите вериги ме търсиха. Казаха: „Господин премиер, какво правим?“ Казах им: „Намалявате.“ И ще намалят. Ще видите. Народът няма да търпи.

Дефицитът ще е под три процента. Не защото Брюксел го иска. Защото ние го искаме. А когато ние нещо искаме, то става. Еврозоната? Ще ѝ дадем шанс. Ако условията не са добри - ще станат добри. Много бързо стават добри, когато България говори твърдо. Просто не са ни чували досега.

Границата? Най-сигурната в региона. Ще имаме системи, които никой няма. Дронове, техника, реакция за минути. Контрабанда, хора, бежанци, наркотици - край. Ставаме бетон.

Корупцията? Приключи. Хората ми казват: „Но как приключи толкова бързо?“ Много просто. Когато няма чадър, няма и схема. И някои много нервничат в момента. Някои олигарси не спят добре. И е хубаво да не спят добре.

Ще донеса мир в Украйна. За ден. Ще говоря с Киев, ще говоря с Москва. Ще им кажа: „Стига, всички сме братя, време е да се примирим и да започнем отначало.“ Няма как да не го приемат, ние ще помогнем, а не да насъскваме с дрънкане на оръжие и заплахи.

България ще бъде енергиен център. Център. Не периферия. Нови мощности, нови договори, стратегически партньори. Вече имаме разговори. Големи разговори. Не мога да кажа всичко, но ще видите. Цената на тока ще пада. Бизнесът ще диша. Слънцето е на наша страна, въглищата са на наша страна, мирният атом е българин.

Индустрията се връща. Заводи ще се строят. Производство ще се връща от чужбина. Защото тук има стабилност. Има лидерство. Има посока. Идват сега и хората. Връщат се, гласуваха в чужбина и вече стягат багажа да и дойдат у дома. Очаквам 1 милион българи да се върнат до две години.

И знаете ли кое е най-смешното? Същите хора, които казваха, че съм опасен, че ще има хаос - сега казват, че действам твърде бързо. Решете се. Или няма посока, или има прекалено много посока. Страх ги е. Защото работя, резултатите са видни и народът не може да бъдезаблуден.

Медиите ще пищят. Някои вече пищят. Това е добър знак. Когато пищят, значи удряме правилно. Ще спрат да пищят. На кого му трябват медии? Не и на мен. Ще направя българска социална мрежа, в която да има място само за истината.

България повече няма да бъде малка, колеблива държава, която чака инструкции. Ще бъдем първи на Балканите. Първи в региона. И ще свикнете с това.

Това е началото. И ще бъде красиво. Много красиво.“