Питаме се "Как да живеем до 100", а всъщност по-важният въпрос не е ли "Какво ще направим с тези години, ако доживеем до 100"?

По темата разговарят Димитър Панев и д-р Мерилин Иванова, която е млад лекар, педиатър, клиничен психолог, автор и човек, който говори за здравето не само през диагнозите, а и през смисъла, психиката, връзките и способността ни да присъстваме истински в живота си.

Д-р Мерилин Иванова: Здравето през 2026 г. вече е много повече от "липса на болест"

Освен като педиатър и клиничен психолог, д-р Иванова е позната и с творческата си страна - в процес на редакция е втората ѝ книга, която разказва за лекарската гледна точка от едно 12-часово нощно дежурство в спешен сектор.

Дълголетието не е само биологичен феномен

По думите на д-р Иванова дългият живот е свързан не само с физическото ни здраве, но и с психиката и със социалните връзки, с усещането за принадлежност и с хората, които обичаме и за които се грижим.

"Връзката между социалната изолация, тревожността, стреса, кортизола и усещането за заплаха е една от темите, които днес все по-често се разглеждат и през призмата на невронауките", споделя д-р Иванова. 

Ерата на Ozempic

Разговорът засяга и една от най-актуалните теми в съвременната медицина - употребата на медикаменти като Ozempic и други GLP-1 агонисти, използвани за отслабване.

Д-р Иванова поставя по-дълбок въпрос - лекуваме ли се с медицина или повече изпълняваме желания, свързани с външния вид и нетърпимостта към човешкото тяло.

"Подобен тип медикаменти могат да имат ефект върху системите в мозъка, свързани със ситост, удоволствие, пристрастяване и допаминова регулация. Именно затова подходът трябва да бъде внимателен, интердисциплинарен и съобразен с психичното състояние на човека", убедена е д-р Иванова.

Според д-р Иванова устойчивият път към по-добро здраве не може да бъде поверен само на един специалист. Необходима е работа в екип - лекар, ендокринолог, психолог, специалист по хранене или друг експерт според индивидуалния случай.

Какво губят децата, когато родителите оптимизират всичко?

Според д-р Иванова родителският стремеж към постоянна оптимизация на времето и ежедневието е пагубна за децата. Днес много от тях имат препълнени графици, извън детската градина и училището, със спорт, чужди езици, ментална аритметика, музика и още допълнителни занимания.

Но според д-р Иванова в този модел често липсват ключови неща - да се позволи на децата да скучаят, да имат свободна игра, да са по-самостоятелни.

Постоянният стремеж към здраве понякога е път към нов източник на стрес

Студени душове, хранителни добавки, устройства за проследяване на съня, глюкозни монитори, инфрачервени сауни, криотерапия - биохакингът вече е част от съвременния разговор за здравето.

Но д-р Иванова предупреждава, че стремежът към по-добър живот може лесно да ни вкара в "капан" и до стигнем до маниакално проследяване на това какво ядем, колко спим. В разговора се споменават състояния като орторексия и ортосомния - прекомерна фиксация върху правилното хранене и добрия сън.

Какво означава да бъдеш здрав през 2026 г.?

Преди десетилетия определението за „здрав човек“ често е означавало просто „липса на болест“. Днес това определение вече не е достатъчно. Да бъдеш здрав през 2026 г. означава да имаме енергия, животът да ни носи смисъл, да сме психично устойчиви, да имаме социални връзки и способност да се адаптираме към промяната.

Гледайте целия разговор с д-р Мерилин Иванова в прикачения файл.