Политическата 2022 г. несъмнено бе турбулентна, както във вътрешнополитически, така и във външен план. Прегряването на структурата на международните отношения остави тежък отпечатък върху родната политика, която преживява свой собствен период на нестабилност. Бурните исторически процеси не подминаха страната, а опитите за преструктуриране на сцената на вътрешната ни политика се подчиниха на всеобщата нестабилност, която е обхванала света.

Процедури, хватки и времеви рамки: Какво следва след отхвърлянето на проектокабинет “Габровски”

Условно може да разделим изминалата година на три части - преди войната в Украйна, до края на кабинета “Петков” и след него. В тях протекоха бързи процеси, които променяха политическата обстановка кардинално и необратимо в рамките само на няколко месеца. Затова е добре да се фокусираме върху трите основни стълба на политическия живот в страната към момента - партиен живот, правителства и президентство. Третото се добавя като основен фактор поради специфичните политически условия, в които живеем през изминалите 2 години.

Партиен живот

Може би най-важният елемент е партийният живот поради директното му влияние върху останалите процеси в страната. Динамиката на партийния живот и възходът и падението на отделни субекти създава цялостната рамка, в която се развиват основни политически процеси. Ето защо е нужно да се обърне малко повече внимание на основните партии и това как те повлияха върху системата през последната година. 

“Гешев е радост”. Защо главният прокурор взе награда в чест на непримиримия към мафията Фалконе

Поради обективни причини няма как да говорим за 2022 г., без за миг да обърнем поглед към предходната 2021 г. Една година след протестите от 2020 г. на родната политическа сцена се появиха много нови партийни субекти, чието влияние върху процесите нарасна експоненциално. От една страна имаме партията на Слави Трифонов - ИТН, която за една година от неформален проект успя да се превърне в първа политическа сила, а след това да угасне също толкова бързо. Сходен експлозивен растеж има и партията на бившия министър-председател Кирил Петков “Продължаваме промяната”. Когато ноемврийските избори през 2021 г. бяха спечелени от формацията около Петков и Василев, “Продължаваме промяната” все още дори не бе регистрирана като партия. Това движение на електорат от една страна лишава системата от възможност да се създаде устойчива структура от междупартийни взаимоотношения. Oт друга страна влияе силно демотивиращо на ситуационно мобилизирания електорат, който припознава новите формации на сцената като панацея срещу хроничните дефекти на досегашната система. Когато обаче политическата реалност покаже, че гръмките обещания не са нищо повече от политика на ниските страсти, това отпечатва поредните бразди на аполитичност върху политическата култура в страната. Без съмнение в тази категория провалът на ИТН остави най-голям отпечатък върху краткосрочната и средносрочната ни политическа памет и това донякъде рефлектира и върху избирателната активност на предсрочните парламентарни избори през 2022 г. , където бе отчетена най-ниска за цялата ни демократична история.

Друга подкатегория в партийната политическа година са тези играчи, които са относително нови в системата, но устойчиво започнаха да удържат и надграждат електорални ядра. Техният потенциал за дългосрочно вливане в системата е по-голям. 

Защо играта на Борисов е маратон, а не спринт: Трите слоя на ГЕРБ за водене на политика

От една страна имаме "Демократична България", която въпреки силния конкурент в електоралния си сегмент, успя да минимизира отлива на подкрепа и дори на проведените избори през 2022 г. отбелязаха ръст спрямо предходните избори. От друга страна имаме партия “Възраждане”, която не само запълни политическия вакуум от изпадането на националистическите формации от парламента, а и успя да повиши неколкократно резултата си с относително бавни и устойчиви темпове. За тях войната в Украйна, а преди това пандемията от Ковид–19 създадоха благоприятна почва за развитие и надграждане през цялата 2022 година, стъпвайки върху конспиративна и проруска геополитическа реторика.

Новият играч, който се появи в края на годината е ключов, ако вървим към хипотезата, че след провала на взаимоотношенията на Румен Радев с Кирил Петков и Асен Василев е потърсен нов партиен проект, с който президентът да има влияние в Народното събрание. “Български възход” на Стефан Янев изглежда като естествен наследник на президентските интереси в парламента. Играчът е ключов именно поради силно фрагментирания парламент и патовата ситуация, която носи всеки връчен мандат на водещите партии в Народното събрание. През 2023 г. с голяма вероятност ще бъдем свидетели на връчване и на трети мандат, който най-вероятно ще бъде именно към партията на Янев с апел за политически компромис към всички, за да се върви към стабилизация. Така от ограничени правомощия на служебен кабинет хипотетично президентът може да концентрира в сферата си на влияние власт, която надскача досегашния му достъп до механизми и лостове за управление, предоставени му от Конституцията.

Кого обслужват и на кого вредят изборните правила в България

Накрая остана да разгледаме обичайните политически играчи, които вече имат устойчиви структури и дълъг парламентарен живот. 

Движението за права и свободи до голяма степен са неподвластни на външни сътресения и това става ясно от устойчивата подкрепа за тях, стъпваща върху специфичния им електорат. От друга страна ГЕРБ претърпяха няколко тежки удара през 2021 г., но това им даде възможността да разиграят на политическата сцена ходове от перспективата на опозиция, което им донесе частична реабилитация. Здраво изградените структури и прекалено бавно пренастройващият се административен вот удържаха ГЕРБ да не тръгнат стремглаво по наклонената плоскост и това се видя отчетливо с победата им на последните избори. Проблемите в четворната коалиция, които ще разгледаме по-долу, допринесоха много за стабилизирането на партията, а недовелият до нищо арест на лидера й Борисов успя да мобилизира около него вътрешна подкрепа и сякаш втвърди поведението на ГЕРБ на политическата сцена. Това доведе до победа на последните избори и връщане на възможността за диктуване на дневния ред от страна на ГЕРБ.

“Да живее България”. Габровски остава оптимист, надява се “разумът да надделее”

БСП на Корнелия Нинова през изминалата година затвърди линията на партия с отмиращи функции. Влизането в четворна коалиция с формално обявили се за дясно и дясно-центристки формирования не доведе до връщане на електоралното доверие, дори напротив. Вътрешните проблеми в партията също продължиха да нарастват и ескалациите около фигури като Крум Зарков, който по-късно зае поста на служебен правосъден министър, и Явор Божанков, който бе изключен от парламентарната група на БСП, само затвърждават и без това видимия от електоралната подкрепа низходящ тренд на партията. Това доведе до кризисни мерки от страна на партията, които дори включиха и обща политическа линия с ГЕРБ и ДПС по връщане на хартиената бюлетина, с надеждата, че това ще доведе до поне частично възстановяване на електоралната подкрепа.
 

Правителство и парламент

Формиралата се в края на 2021 г. четворна коалиция несъмнено бе събитието, което диктува първата половина на годината. Липсата на коалиционна култура от една страна и от друга страна практическата неопитност на поне две от политическите сили, заложи в основата на новото правителство нестабилност и бъдещи трусове. Избухването на войната в Украйна усложни неимоверно и без това крехката структура, чиято основа се градеше предимно на анти ГЕРБ реторика и реформистки заявки. Геополитическият кливидж, който разцепи от една страна ДБ и ПП, а от друга БСП - като силен играч и ИТН - като нестабилна структура, която търси нисши за електорална подкрепа, заложи подводни камъни, които преляха в политика на червените линии. Принципните различия по ключови теми доведоха до влошаване на и без това сложната конфигурация от 4 политически субекта. 

„Не искаме да имаме нищо общо с вас“: ПП и ГЕРБ се скараха на дебатите за кабинет

Нисходящият тренд, по който пое партията на Слави Трифонов още след последните избори на 2021 г. ескалира бързо след като ИТН започнаха да губят монопола си върху ключови теми като Ковид и референдумна демокрация от популистката партия “Възраждане”. Това вкара партията на Трифонов в режим на свръхконсумация на малкото останали ключови теми и казусът с Република Северна Македония бе използван за ескалация в неясна посока към онзи момент. 

Дестабилизацията в правителството бързо бе употребено от ГЕРБ и атаката чрез вот на недоверие по икономическата политика на кабинета мина с подкрепата на част от напусналата управление партия на Слави Трифонов. Разпадът на кабинета сам по себе си също остави трудно излечими следи върху политическата култура поради разигралите се скандали около него.

Многопартийната парламентарна конфигурация в 47-ото Народно събрание не предложи възможност за формиране на стабилно правителство. Четворната коалиция с формации, част от които с неизяснени идеологически основи, не съумя да консолидира възгледите си, а войната в Украйна успя да прокара дълбок геополитически разлом, който рано или късно щеше да разпадне крехката структура. Ситуацията в 48-ото Народно събрание не се различава кардинално по брой играчи, а вероятността за сформиране на правителство изглежда още по-малка. Вече бе отхвърлен първият мандат, а по всяка вероятност вторият ще последва съдбата му. Дори обаче да се стигне до реализация на третия мандат през “Български възход”, сложната конфигурация запазва нестабилния си характер и вероятността да видим цял непрекъснат мандат клони към нула.

Янев: Изборният кодекс не е в дневния ред на хората

Президент

Завършвайки 2021 г. с прясно встъпване в нов мандат, президентът Румен Радев се ползваше с най-висока подкрепа като политическа фигура в страната. В допълнение най-голямата парламентарна група, а също и водеща сила в четворната коалиция, го бе подкрепила на президентските избори. В добавка част от управляващата коалиция бяха и БСП, издигнали Радев за първия му мандат, и ИТН, които също подкрепиха президента. Негласната подкрепа на "Демократична България" също бе факт, след като полупризнатият кандидат Лозан Панов не успя да консолидира демократичната общност около себе си. Влизането в 2022 г. при такива условия вещаеха за президента Радев безпроблемно поле за действие. Доста бързо обаче ситуацията се промени с избухването на войната в Украйна и геополитическият кливидж, който се отвори между президента и част от редовното правителство. 

Войната в Украйна се превърна в крайъгълен камък за политическия ни живот и това не подмина президента Радев. Неразбирателството по ключовата тема с досегашните най-близки партньори от “Продължаваме промяната” и негласните съюзници от “Демократична България” обостри отношенията, които постепенно ескалираха до момента от най-близкото минало, в който президентът публично се обяви за “първи излъган” от партията на Петков. 

Гюров: Ако се гледат промените в Изборния кодекс, няма да реализираме мандат

Успоредно с разгарящия се конфликт между Радев и доскорошните му партньори, на президента се наложи да назначи ново служебно правителство. От една страна това е поредният елемент на централизация на властта в ръцете на конституционно силната фигура на президента по време на политическа криза. От друга, серията от служебни правителства в тежка икономическа и политическа криза рефлектира върху рейтинга на президента и се движи надолу успоредно с общото недоволство. 

За една година може да проследим три етапа в поведението на президента и неговата политическа дейност, които отговарят и на трите етапа, поставени условно в началото. 

До началото на войната изглеждаше, че политическата криза е овладяна и от нея президентската институция е излязла като успешно справила се и насочила процесите към стабилизация. Начело на кабинета стоят бивши служебни министри от редено от него правителство. Всички партии в коалицията по един или друг начин са го подкрепили на предходните президентски избори. Политическите перспективи изглеждат добри.

Биков пред Дарик: Ако има кабинет, той ще разчита на плаващи мнозинства по теми

Вторият етап - след избухването на войната очерта геополитическата червена линия около Румен Радев, която удобно се прескачаше преди конфликта, но след него стана непреодолимо различие за част от реформистки настроените партии. Отстраняването на Стефан Янев от поста военен министър като “скрита квота” на президента в правителството се превърна в отправна точка за задълбочаване на конфронтацията с кабинета. 

Третият етап е след вота на недоверие, който свали кабинета “Петков”. Това отново върна топката на политическото действие в полето на президента, което от една страна му позволи да наложи специфичната си геополитическа визия, а от друга го принуди да комуникира с доскорошните “непреодолими врагове” ГЕРБ като с възможен партньор. След изказано от ръководителя на Стратегическия щаб на президента проф. Александър Маринов мнение, че “между Борисов и Радев има поносимост”, остава въпросът колко точно е тази поносимост. Вече бяха дадени заявки, че партията, която негласно се покровителства от Румен Радев би издигнала отново проф. Габровски, ако тя получи третия мандат. От друга страна лидерът на ГЕРБ в изявление подсказа, че биха подкрепили нова кандидатура на Габровски. Оттук следва и най-важният въпрос за втората половина на 2022 г. - Дали станахме свидетели на сближаване на президента и партията на Борисов?

Иванов: Трябват усилия да има правителство на реформите, а не на реванша

Изводи за политическата година

Политиката на червени линии, която беляза 2022 г., остави траен отпечатък върху политическата култура в страната. Възходът и падението на политическите партии, нестабилното правителство и явната липса на коалиционна култура, несполучливата реформа и деструктивното опозиционерство, концентрацията на власт в президента и противоречилото му поведение по цивилизационните теми за обществото. Целият този комплекс от събития рефлектира тежко върху желанието на гражданите да следят и да участват в политическите процеси и това стана ясно на последните извънредни избори. По всичко личи, ако не се осъществи успешно трети мандат през последната по големина партия в парламента, че предстоят нови предсрочни избори. Загубата на легитимност на властта в страната представлява риск, който е съвсем реален. Възходът на популистки партии като "Възраждане", серията от избори, постоянната конфронтация между основните политически играчи и концентрацията на власт в една силна фигура са неща, които трудно могат да бъдат категоризирани като стабилност. В условията на прегряващата структура на международните отношения всяка страна има нужда от възможно най-стабилна политическа среда, за да може да се премине през сложните исторически процеси. За съжаление, 2022 г. не даде на България стабилността, от която тя има нужда, а перспективите това да се повтори и през 2023 г. са съвсем реални.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм