Изборният кодекс се превърна в крайъгълен камък на политическото противопоставяне в страната през последните седмици. Той е тема, около която се чертаят предполагаеми коалиции, отправят се обвинения за изборни манипулации, трупа се и се намалява рейтинг на партии. Темата за кодекса отново зае съществена част от политическия дебат и се превърна в поредната тъмночервена линия в междупартийните взаимоотношения.

След няколкочасови дебати: Депутатите стигнаха до името на законопроекта за промените на ИК

Какво всъщност представлява един изборен кодекс в демократична система е редно първо да разгледаме накратко през призмата на чистия теоретичен подход, и едва тогава да внесем контекст от българския политически живот.

Скандал в НС заради Изборния кодекс: Изгониха депутат от ПП (видео)

За изборните правила - абстрактно

Най-простото обяснение на демокрацията е “власт на народа”. Разбира се, съвременната демокрация е нещо много по-сложно от онзи древен модел на пряко участие на гражданите в града-държава, но все пак думи като “власт” и “народ” са дълбоко вкоренени в представата за функционираща либерална демокрация. Властта произтича от народа, а съвременната комплексност на социума и размерите на националните държави налагат въвеждане на механизми, които да регулират и установяват реда, по който населението ще упражни своята власт.

Съвременните демокрации са решили този проблем, като са стигнали до идеята за представителство, а то на свой ред се излъчва според общоприетите правила за избор. Правила, чиято рамка има за цел да достигне до най-добрия модел, или поне най-приемливия за най-голяма част от обществото. Той трябва да излъчи онзи политически елит, който да бъде облечен в легитимността на общото съгласие.

Янев: Изборният кодекс не е в дневния ред на хората

Изборните правила и начинът, по който гражданите преотстъпват правото си на власт, са есенцията на една демокрация. За да бъде функционираща демократичната система, то конструкцията, чрез която се осъществява преотстъпването на власт, трябва да бъде ясна, устойчива и насочена в полза на системната стабилност, а не към партийни цели.

Какво ще рече системна стабилност, а не партийни цели?

Системната стабилност трябва да се търси чрез методология на избор, която се е доказала във времето, не търпи резки промени и не бива подлагана непрекъснато под съмнение. Нещо, което се ползва с доверие не само от мнозинството на деня, а и от всички, било то и на компромисен принцип. Стабилност, чиято основа дава предвидима рамка на събитията, върху която и самите партийни структури да започнат да градят политическото си поведение спрямо установения ред, а не да реорганизират реда и правилата спрямо партийните амбиции.

Гюров: Ако се гледат промените в Изборния кодекс, няма да реализираме мандат

За изборните правила - конкретно

Ако трябва да разгледаме ролята на Изборния кодекс в българската демокрация през призмата на този абстрактен модел, който разгледахме по-горе, то неминуемо ще се запитаме нещо много важно. На кого той дава власт? Устойчив ли е? Кого обслужва? Какви резултати дава?  

На кого дават власт изборните правила в страната?

Теоретично изборните механизми в България дават властта в ръцете на гражданите. На практика това се случва с много условности. Условности, които са провокирани от избирателната активност, корпоративни и административни зависимости, свобода на медиите и добре развита корупция. Сам по себе си Кодексът не може да реши тези проблеми, но може да намали или увеличи някой от ефектите на посочените условности.

Проблемът възниква обаче, когато  на промените в кодекса се приписват почти мистичните свойства да лекуват корупция, зависимости и аполитичност. Изборните правила не са панацея за болното общество, а само конструкция, чрез която да се взима общото решение за преотстъпване на властта. Начинът, по който ние избираме народните си представители и представители в други институции, не се различава много повече от този, чрез който го правят в развитите демокрации. Разликите са на съвсем друго равнище и това, че те се реализират в политиката през изборните процедури, не прави различните изборни правила много по-лоши или много по-добри в процеса на преотстъпване на власт.

Промените в Изборния кодекс влизат за обсъждане в пленарната зала

Устойчив ли е Кодексът?

От 2005 г. до днешна дата в Държавен вестник са обнародвани 42 промени в Изборния кодекс. Това не е просто броят на поправките върху отделни точки, а блок от реформи по цялостния закон. Освен това два от тези пъти Законът е бил пренаписван изцяло. Веднъж през 2011 г. и още веднъж през 2014 г. Това значи, че усреднено българският изборен кодекс се променя по 2,5 пъти на година. Стойност, която трудно може да бъде класифицирана като продукт на консенсус в обществото и стабилност на системата. При такива обстоятелства идеята за устойчивостта и последователността остават на заден план и се залагат редица въпроси за реалната нужда от такива поправки и какви ефекти дават те наистина. 

Кого обслужва?

При такъв висок интензитет на промени в Кодекса, трудно може да дадем отговор, който еднозначно да гласи - демокрацията. Толкова чести промени в един важен закон като изборния насочват мисълта към два основни сценария - некомпетентност и невъзможност да се създаде нещо работещо, или целенасочено пренастройване на правилата в ползва на една или друга партия. 

Атанасова: Промените в Изборния кодекс влизат в пленарната зала утре, смесеното гласуване остава

В допълнение трябва да отчетем, че честа практика за масивни промени по Изборния кодекс са или преди самите избори, или веднага след тях. Парламентарните избори през 2013 г. се провеждат през месец май, а промени в Кодекса е имало през февруари и юни същата година. Изборите през октомври 2014 г. са проведени с изцяло нов Изборен кодекс, а първата поправка по него се осъществява още през ноември същата година. Преди изборите на 26 март 2017 г. е обнародвана промяна в Кодекса на 7 март. Изборите през април 2021 г. са предшествани от поправки през декември 2020 г. и последвани от такива през месец май 2021 г. След това Изборният кодекс е поправян още 3 пъти в период на серия от извънредни парламентарни избори. Днес, 2 месеца след изборите, той отново е на дневен ред.

На въпроса кого обслужват честите промени в кодекса може да се отговори така - не и гражданите, системната стабилност и политическата култура в страната.

Биков пред Дарик: Ако има кабинет, той ще разчита на плаващи мнозинства по теми

Какви резултати дава?

Последиците от поредната промяна в изборните правила могат да бъдат анализирани на две равнища. За политическите партии и за системата като цяло. 

Големите промени и малките фини настройки винаги са имали потенциал да наклонят изборните везни в определена посока. В политическите науки съществува ефект, наречен “Джеримандъринг”. В най-общи линии той представлява целенасочено разграфяване на едномандатни избирателни райони, при което с един и същ брой гласове различни партии получават различен брой мандати. Така партията, която очертава обхвата на районите, притежава абсолютното предимство да спечели много повече места в парламента, отколкото е заслужила.

Разбира се, изначало нашата система е структурирана върху многомандатни избирателни райони, но принципът при фините настройки за различните изборни правила е същият. Ако една партия целенасочено прокарва по-изгодни за нейните резултати изборни правила, то тя прави своеобразен ефект на “Джеримандъринг”. Оттук следва, че ако Изборният кодекс не е плод на целокупен консенсус, то най-вероятно би представлявал изкушение за лидиращия по промените да угоди на собствените си цели.

Граждани излязоха на протест пред НС срещу хартиената бюлетина (снимки)

Освен това на втори план стои целенасоченото отхвърляне на модела, който е предложен от опозиционните партии. Без значение дали той работи, или не. Втвърдяването на собственото електорално ядро и разширяването на периферията преминава през отхвърляне на всичко, което може да бъде прието като въведена добра практика от "другите". 

Второто ниво на анализ е по-важно. Ако в първото досега сме били пословични с усреднена стойност от 2,5 промени по Кодекса на година, то на второто ниво системата започва да търпи щети от насложеното и отложено във времето дълбоко недоверие в способността на изборите да решават проблеми. Посланието, което отправят всички партии, без изключение, към своите избиратели, е че Изборният закон в момента, или преди това, е бил еталон за несъвършенство. Налице е фиксация върху Изборния кодекс като нещо изначално покварено, а това дълбае дълбоки бразди върху политическата култура в държавата.

Ако от началото на демократичните промени до днес политическият ни елит не е успял да стигне до консенсус по фундаментален въпрос като Изборния кодекс, то как очакваме доверието към институциите да не спада лавинообразно? От съществена важност за формирането на участнически тип политическа култура е гражданското общество да вижда смисъл от участие в системата. Трудно може да бъде открит такъв, ако преди всички избори и след тях политическият ни елит се надпреварва да убеждава електората си, че някой се е опитал да открадне изборите. Подобен тип реторика никога няма да даде спокойствието в системата, което е нужно, за да се излезе от спиралата на политическите кризи, в която сме попаднали.

Нинова: Не можем да изтеглим законопроекта, това решава НС

Актуално по темата

Машини, хартия или и двете?

По какъвто и начин да бъдат проведени следващите избори, които най-вероятно не са много далеч, щетите по доверието в системата вече са нанесени - за пореден път. Двете оформили се фракции про и анти изцяло машинен вот успяха да начертаят помежду си, а и около своите електорални кръгове, поредните червени линии, зад които се вижда най-голямото зло и нищо повече. Сатанизирането и влизането в крайност никога не е било продуктивно, а електоралните нагласи вещаят, че подобни конфигурации ще продължат да бъдат вкарвани в парламента.

Оттук следва, че нито едните, нито другите работят в полза на масовото доверие към институциите. Дали това е заради недобре пресметната електорална тежест, или пък заради игра със задни мисли и желание за реваншизъм, вече няма особено значение. Темата за Изборния закон се превърна в по-важна от самите правила в него. Нежеланието на политическия елит да проведе смислен дебат преля същността на изборните правила от есенция на демократичната система в обикновен механизъм за политическа надпревара и PR.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм