През последните дни тази Вазова строфа изглежда много актуална. Повечето причини са очевидни, някои пък са завоалирани, а и контекстът от едноименната поема на Патриарха на българската литература е подменен от шизофренията на времето ни.

Но в повечето случаи става дума за волни или неволни палежи от човешка ръка, човешка уста или човешко бездушие.

Пожари тлеят из страната, тлеят и в хорските умове из цяла България. Само че като в популярните ни вицове душевните ни пожари си горят по свой начин. И всеки си мисли каквото си мисли.

Освен природните, много опасни изглеждат и социалните, културните, институционалните огнища.

При едни нашенци вътрешните пламъци горят заради смяната на валутата.

При други пък всичко е лумнало заради превземането на институции и обсебването на съдебната власт.

За мнозина горят и по-малки, лични, пожари, защото грижата за психическото ни здраве е отрицателна. Българинът в никакъв случай не допуска, че мозъкът му може да се разболее в унисон с хипертоничното му, ревматично и алкохолизирано тяло.

Изгоряха полета, пасища, гори, складове, вили, домове. Изгарят надежди да живеем в по-справедлива и нормална държава.

Гори и бъдещето ни, като вместо да подготвим децата с умения да се справят в технологичната епоха, да бъдат релевантни професионално и устойчиви психологически на динамичната среда, ние считаме за основен приоритет да ги учим на правилно и неправилно с трудноразбираеми притчи на две хилядолетия.

Всичко е лумнало, а светлината от това не е онази, която Вазов възпява. Тя не надделява над мрака, а изпепелява каквото може, за да остави само страх, сенки, тъмнина.

Недоверие и суеверие, окуражавани от яростни чувства за собствена праведност — това ще доведат пожарите в нашите отношения. И за разлика от природата, която след пожар успява да се въземе по-силна и ярка, ние само може да се надяваме, че ще вземем пример от нея.

Надеждата е в другата, една идея по-пренебрегвана, строфа от Вазовата поема: “Тирани, всуе се морите”. И ако в неговия текст те се морят да гасят искрата на свободата, то днес тираните палят огньове, за да я ограничат и обезсмислят, за да ни настървят, изплашат и превърнат в диви пиромани, готови да запалим собствените си домове, паркове и гори поради пиянска, информационна, образователна и душевна неадекватност.

“И ако слънцето изчезне

от тия небеса приветни,

то някой в ада ще да влезне,

главня да вземе, да ни светне!”