Разговор в студиото на Дарик радио за „по-светлите“ неща от живота: насилието, смъртта и интуицията битие, с екипите на дебютните късометражни филма „13-ти август“ и „Изложбата“, селектирани в конкурсната програма на СФФ.
Чакащи артисти: Вълна отнесе стъпка в пясъка
В първата част на предаването, разговаряме с екипа на филма „13-ти август“ Венцислав Сариев (реж.), Димитър Тенев (оператор) и Славян Божинов (актьор)
Венци, ти си и режисьор и сценарист на филма, как събра екипа, с който работи? Имаше ли някаква готова концепция за актьорския състав, докато пишеше сценария, знаеше ли кой в коя роля ще бъде, или после реши кой ще участва?
Венцислав Сариев: Да започнем от там, че аз, когото учех театрална режисура в класа на проф. Снежина Танковска, бог да я прости, имахме една задача на тема „травма“ и от там тръгна всичко. Тогава го написах под формата на разказ и още тогава в главата ми за образа на бащата на Таня се появи Захари Бахаров. И си остана така. Много съм щастлив и благодарен, че той се съгласи да участва. А през 2019 г. вече седнах наново и за една нощ написах първия вариант на сценария. После разработвах около една седмица материала и кандидатствах по програмата на НФК, но същински текстът се преработваше до последните дни на снимки. Не е писан специално за конкретни актьори, знаех какви са хората, защото в главата ми бяха много ясни. Нещата се случиха постепенно, нямаше кастинг, даже имаше хора, които не ги бях гледал на сцена.[…]
Чакащи артисти: Вий срещу смъртта на светлината
Славян, ти не си актьор, как се съгласи да участваш във филма на Венци?
Славян Божинов: Мисля, че Венци не е от хората, които те питат много. Погледна ме и ми каза, „знаеш ли, между другото, ще участваш в един филм“. Перфектен персонаж съм бил за това, което той има в главата си. Ние вече бяхме изградили някакви взаимоотношения, имах му доверие, каза ми какво иска да се случи и звучеше много интересно. А и мисля, че всеки човек, какъвто и да е бил в живота си, има в главата си мисълта, че би могъл да се снима в нещо, някъде, уж да го покаже на внуците: „Ето, виж, участвах в това нещо!“
Чакащи артисти: ЗаЕдно късо кино на брега
Венцислав Сариев (реж) и Димитър Тенев (оператор) на снимачната площадка на "13-август"
А как се сработихте с оператора? Митко, каква е ролята на оператора, до каква степен може той да взима решения за това как нещо трябва да бъде заснето? Или пък да даде съвет на самия актьор в какво действие трябва да бъде, къде да застане, за да изглежда по-добре сцената?
Димитър Тенев: Мисля, че за първи път работех по филм, който беше толкова в дълбочина подготвен като мотивации на персонажи, места, кадри, кое къде и как ще се случи. Когато влязох в проекта, имах чувството, че на 85% всичко е решено като как точно ще се случи и изглежда от Венци. Бих казал, че аз просто допълних, водех се по него, това, което той чувстваше като решения за. Това направи работата ми много лесна. Вече въпрос само да изфиним някои неща, да ги вкараме в точни параметри и техническите неща, които не е необходимо някой да ги знае, защото аз и моят екип сме там точно заради това.
Може да гледате късометражния филм „13-ти август“ на режисьора Венцислав Сариев в рамките на СФФ, на 18.03 в Дом на киното от 15:30 и на 04.04 в кино Люмиер 16:15.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify.
Чакащи артисти: Кой започна пръв?
Във втората част на предаването разговаряме за визуално-поетичния филм „Изложбата“ на режисьора Ивелина Алексиева. Заснет във византийското селце Монемвазия, на 1300 км от тук. Метафизичен, символичен, работещ с мълчанието и визуалната картина като мощни изразни средства. Не разчитащ на наратива, а напротив работещ силно на сетивно ниво, филмът ни среща с Диана, изиграна от актрисата Ирмена Чичикова, която със своята мощно емоционално вътрешна енергия, ни превежда през смъртта, за да достигне до онзи катарзис, който ще я превърне в част от нещо по-голямо, което сякаш е било там преди нея и само я е чакало. Повече за този смел режисьорски дебют, ще ни разкажат Ивелина Алексиева и Ирмена Чичикова.
Чакащи артисти: От хаос в хармония
Ивелина Алексиева
Ивелина, това е твоят дебютен филм, как ти хрумна идеята за историята му и как се осмели да подходиш по този много по-труден начин да я разкажеш, разчитайки на поетичността във визуалното и мълчанието като средства?
Ивелина Алексиева: Първо се радвам, че се забелязва и благодаря за целия анализ в началото, даже не знам защо ни покани, ти толкова добре обясни филма. Всичко тръгна от това, че аз записах магистратура режисура в НБУ и трябваше да посещавам майсторския клас на проф. Дюлгеров, а идеята му е да заснемем филм като краен продукт и за да ни улесни, професорът ни насочи да изберем разказ, който да адаптираме, за да не се налага ние да пишем сценарии. По това време четях Хулио Кортасар, латиноамерикански писател, който най-вече се обвързва с магическия реализъм и той пише страшно визуално и поетично, а пък аз влечение към киното на Тео Ангелопулос и Микеланджело Антониони, а те ползват картините като средство за изразяване на истории и емоции. Реших, че всъщност това е начина, по който се чувствам и мога да се изразявам през киномедиоума.
Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя
Ирмена, когато прочете за първи път сценария, можеш ли да се върнеш назад и да си спомниш какво си си помислила или почувствала?
Интересно е, че и ти го споменаваш, защото мина много време от първия момент на прочитане и заснемане, и точно това си говорихме с Ивелина преди да влезем, колко е странно и особено, когато мине време след както си работил върху нещо, какво остава всъщност. До каква степен спомените са валидни за всички участвали в процеса, кое е важното, което остава като спомен и усещане. Ако трябва да съм честна, от сценария на първо четене нямам толкова силен и специфичен спомен за чувство, по-скоро от срещата ми с Ивелина за това какво тя си представя и към какво се стреми като създаване на общ продукт заедно. Това ме водеше. Знаех, че това, което чета може да бъде интерпретирано по много начини и това, което ние създадем да няма нищо общо с първоначалната идея на сценария. Огромно значение имаше мястото, на което го заснехме.
Чакащи артисти: Show must go on
Какво е това място? То е изключително специално, едно малко средновековно селище, византийска крепост, остров? Каква е магията на това място, как отидохте там?
Ивелина Алексиева: Идеята беше и самото място да бъде отделен персонаж във филма, за това ми трябваше нещо със собствена самоличност и присъствие, да внушава самотата и липсата, която предполага сюжета и която следва да допълни преживяването на главния персонаж. Търсих на много места, бюджетът, разбира се ни ограничаваше, но с много ровене в Googlemaps и обикаляне къде ли не е фиктивно, успях да намеря това островче в Гърция, последното на о-в Пелопонес. То има много влияния: османско, византийско, има 20 църкви и си казах, че то изглежда толкова незнайно къде, толкова некатегоризирано, и смятах, че това ще ни свърши работа, защото аз не исках да обвързвам персонажа с някаква конкретна местност.
Чакащи артисти: Крикор Азарян – Цават арнем
Ирмена Чичикова: Изключително магично място. За мен има огромно значение как се случва самият процес и колко полезно и концентрирано един екип, независимо колко е голям и независимо колко е дълъг процесът, се премести в пространството и се фокусира върху работата си, единствено и само това. Това, че ние пропътувахме този път, че се преместихме физически и ментално страшно много помогна. И като усещане и като сплотяване, като невидим персонаж. И тъй като аз съм сама през цялото време, точно по тези улици, с тези къщи, с тези котки, които са там през цялото време. И си давам сметка, че ако го бяхме снимали на друго място, нямаше да бъде същото. Фактът, че тя намери това място, на което прекарахме 10 дни абсолютно и само там, само с мисълта за това какво трябва да снимаме, гонейки време, събуждайки се в ранни зори, залези, изгреви. Неща, които звучат клиширано, но когато се случат на теб дават страшно много на процеса и на теб като творец. […]
Чуйте целия разговор тук или в Spotify.
Може да гледате „Изложбата“ на режисьора Ивелина Алексиева в рамките на СФФ, на 18.03 в кино Люмиер от 15:30 и на 04.04 в Дом на киното 16:30.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
