Разговор в студиото с Боян Крачолов, Иван Николов и Симона Здравкова, основатели на Сдружение Конклав и създатели на спектакъла „Леонс и Лена“ по Георг Бюхнер, издържан в естетическите форми на сайт-спесифик и имърсив театъра.

Чакащи артисти: ЗаЕдно късо кино на брега

Каква е това сайт-спесифик и имърсив театър и какви са основните разлики между двете естетически форми?

Боян Крачолов: Има една фундаментална разлика между сайт-спесифик и имърсив спектаклите и тя е в позицията на публиката. В сайт-спесифик публиката може да си позволи да бъде стационарна, но спектакълът обглежда и се ползва от съответните дадености на пространството, в което се намира, с всичките му елементи, за да се превърнат в сценични. Имърсив спектакълът, както подсказва и глаголът, от който идва името му, е свързан с „потапянето“. Тук зрителят взаимодейства с тялото си в спектакъла. Зрителят не е стационарен, не е локализиран. Той може да се придвижва сам, да премества елементи от самия спектакъл и да взаимодейства с тази въображаема среда, както и заедно с актьорите. Може да избере дали да седне някъде, за да прочете някакво писмо, да последва някой актьор, да избере къде и какво да гледа, защото театралното действие може да протича на няколко места едновременно. Зрителят сам си създава представлението. Това взаимодействие на спектакъла с телесността на зрителя, създава този елемент на потапяне. […] Докато сайт-спесифика е по-близо до това, което създаваме. […] Такива неща са правени и преди тук, през опитите на Марий Росен, Ида Даниел, в някакъв смисъл и „Метеор“ (театрално сдружение създадено от режисьорът Ани Васева), макар те да не го наричат така, но те имат такъв елемент в творчеството си. Създаването на такива спектакли изисква съвсем различна методология.

Чакащи артисти: Кой започна пръв?

[….]

Иван Николов: В предишното ни гостуване ти ни попита дали спектаклите, които създаваме имат силата да променят нещо. Мисля, че на нас в България в момента, ни е необходимо изкуството да създава критично мислене в гледащите. Изкуството трябва да бъде такова, че да стимулира критично мислене, защото всичко останало, всичко, което е около нас в момента работи точно за обратното, за липсата на критично мислене. Цялата обкръжаваща среда тук работи за Валерио от „Леонс и Лена“, за удобната религия на нищо правенето. Боян каза, че отсъства някакъв значим идеал, той не само отсъства, той е изцяло подменен в живота ни. Като идеали ни се представят, да речем, търсенето на удоволствия, развлечения, красивите тела, музикалните инструменти, кулинарните предавания. Ето тези неща не създават условия и не предлагат възможност за критично мислене. Това и предлага Валерио от спектакъла „Леонс и Лена“.

Чакащи артисти: От хаос в хармония

Симона Здравкова: Въпросът за създаването на критерии за критично мислене те изпраща в една тема от изкуството, която е силно неприятна за мен и тя е субективно-обективно. Ако някой артист просто излезе и каже „как“ ние трябва да мислим критично, това ще е субективен, а не обективен подход. […] С целия дълъг предишен отговор на Боян и Иван, се и отговаря на въпроса защо днес „Леонс и Лена“ е актуално представление, кои са и темите, които кореспондират с днешното време и защо това трябва да ни занимава днес. Това е един от всичките примери за, един вид, представяне на критично мислене, на където с нашия спектакъл сме тръгнали. Надали има един артист, който да каже „с това, това и това вие може да мислите критично.“ Публиката сама трябва да си изгради критичното мислене, а то се гради с трупането на определени знания. С гледането на театър се изгражда това критично мислене и всеки може да го провери през себе си. През 2010 година на мен са ми харесвали един тип спектакли, театър, с времето съм започнала, за жалост субективно, да променям това си мислене и определяне на това какво ми харесва, какъв театър предпочитам да гледам, какви естетики ме вълнуват, какъв стил, да определям какво за мен е добро и какво не. И в този смисъл, има много артисти, които са тръгнали в тази посока, имат опит в това да представят своето критично мислене през това, което създават.

Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя

Чуйте целия разговор тук или в Spotify в подкаста „Чакащи артисти“ Епизод 8: Вий срещу смъртта на светлина“

Може да гледате спектакъла „Леонс и Лена“ на Сдружение Конклав в YALTA ART ROOM на 27 и 28 февруари от 19:30. За да следите дейността на театралното сдружение, може да ги последвате и в Instagram.

трейлър Венцислав Тодоров

***

„Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел
съдбата не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!“

Дилън Томас (1951); превод: Александър Шурбанов (1995)

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм