Това издание на „Чакащи артисти“ е посветено на писателя Йордан Радичков, който отлетя от този свят преди 20 години през любимия му и най-българския месец януари. В студиото на Дарик радио разговаряме с неговия внук Дани Радичков и проф. Георги Каприев.
Дани Радичков: Сигурен съм, че при всеки един човек светът на Йордан Радичков отеква по различен начин. Едно, ако мога да твърдя със сигурност е, че отеква силно и дълго време. Веднъж, ако човек се срещне със света на Йордан Радичков, независимо дали много му хареса, или въобще не му харесва, ще отеква дълго. Има много хубави примери как много хора не са го харесвали, това цял живот са си го припомняли, даже да са чели само един ред от него и са се връщали към този ред казвайки си „това са пълни тъпотии.“ Цял живот той е като трън в гащите на някои хора, които не го харесват. И същото: има хора, които го харесват и непрестанно се връщат към този автор. Според мен това е много ценно. При мен това много рядко ми се е случвало при друг автор, друга литература, друга книга, да имам нужда да се връщам към нея няколко пъти. Може би една от малкото книги е „Майстора и Маргарита“, защото там има нещо изключително скрито, много потайно. […] В творчеството на Йордан Радичков аз намирам, а пък и много хора са споделяли също, една много скрита, мистична усмивка, която само се мярва от време на време в текста и ти никога не можеш да я хванеш докрай. И никога не можеш да разбереш докрай за какво става въпрос в този текст. И за това, може би, самият текст те кара да се връщаш към него, за да можеш да разбереш малко повече. Никога не разбираш докрай, но намираш нещо ново.
проф. Георги Каприев: Това, което ме удивляваше при него е: той говореше прекрасно. Невероятни уроци по говорене съм виждал от Радичков.
Когато той почина, неговата съпруга Сузи Радичкова се беше заканила да изпълни нещо, което й бил казал, а имено да изгори всичко, което не е публикувано. Митко и Роза Радичкови бяха много притеснени от тази работа. Поканиха комисия в лицето на Валери Стефанов, Цочо Бояджиев и моя скромност, да убедим Сузи да не го прави. Убедихме я. Това, което видяхме беше шокиращо. Оказа се, че Радичков почти няма незачеркната дума в първоначалния си текст. Той има страшна борба с думите. Борбата му е с думите, не със сюжета, не с историята, с линията или там, каквото има важно в литературата. Битките му бяха с думите. Това, което той е написал в послеслова на „Неосветените дворове“ (1969) трябва да се вземе страшно насериозно. Когато той целува думите по муцуните. […] Той работи с цялата българска литература, тя му е в главата, преработва я и я изкарва нещо чисто радичковско, което другаде го няма и боя се, че няма и да го има.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify.
Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на 17 книги, между които „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система“, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005; ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“ и „Bibliotheca christiana“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.
Йордан Д. Радичков е автор на четири издадени сборника с разкази: „Малка човешка мелодия“, „Игра на гъски“, „Двеста линейки на час“ и “Навалица”. През 2020 г. отваря първата в Европа книжарница за една книга One book store. Организатор на събитието „Януари – месец на Радичков“.
Последвайте „Чакащи артисти“ и в инстаграм.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
