„Бях в Лаос, преподавах английски, когато срещнах двама пътешественици от Буенос Айрес.“ – разказва Стефани Анастасова. Те говорели за Аржентина с такава страст, че думите им остават да ехтят в нея дни наред. „Имаше нещо в начина, по който описваха мястото – топло, живо, цветно. Казах си: време е.“
Два дни по-късно купува билет,еднопосочен. „Не мислих много - просто знаех, че трябва да тръгна.“
Полетът до Буенос Айрес трае 18 часа, но това не я плаши. „Мога да спя навсякъде, така че пристигнах отпочинала и готова за приключението.“ А градът я посреща с музика, танго и живот. „Буенос Айрес беше любов от пръв поглед. Хората танцуват на площадите, градът се събужда нощем. Всички са приятели с всички.“
Пътува сама, но никога не се чувства самотна. „В хостелите срещаш хора от целия свят. Повечето са млади, свободни, пътуват, танцуват, учат езика, живеят.“ Работи дистанционно и съчетава двете си страсти – пътуването и писането. „Ставам в пет сутринта, работя до обяд, после целият ден е мой. Когато работя – работя, когато пътувам – пътувам.“
След Перу идва Еквадор – страната, която я изненадва най-силно. „Чисто, подредено, красиво. А хората – пак същите: усмихнати и добри.“ Започва с Галапагос – „рай на земята“, както го описва. „Ако едно планинско дете нарече остров ‘рай’, значи мястото наистина е специално.“ Морски лъвове по улиците, игуани по камъните, костенурки и акули във водата. „Не можеш да го обясниш с думи. Просто трябва да го преживееш.“
В Банюс тя става доброволец в център за спасени животни – „лъвове, маймуни, всичко“ – а после се отправя към Куенка, „най-красивият град в Еквадор“. И накрая пристига в столицата Кито, която я очарова. „Църкви, вулкани, гледки – това е град, който те оставя без думи. Има една базилика, най-красивата религиозна сграда, която съм виждала.“
А най-неочакваното преживяване? Една сватба. „Просто влязох в църква, за да снимам за YouTube, и се оказа, че започва сватба. Фотографът ме покани: ‘Отиваме да празнуваме, искаш ли с нас?’ И така прекарах събота на сватба в Еквадор.“
Подаръците били кокошки, яйца и брашно. „Нямаше кетъринг, нямаше персонал — всичко беше семейно. Всеки носеше нещо.“ Музиката свири по половин час, една и съща песен, всички танцуват, после сядат да хапнат, после пак танцуват. „Толкова различно, толкова истинско.“
„Южна Америка ме промени.“ – признава тя. „Научи ме, че няма случайни срещи. Всяко пътуване, всяка история, дори една сватба в малко градче, заслужава да бъде разказана.“
Докато вече пише първата си книга – „Истории на път“ – тя знае едно: мечтата ѝ не е приключила. „През декември се връщам. Южна Америка вече не е мечта — тя е част от мен.“
Чуйте повече в цялото интервю на Стефани Анастасова в ,,Мечтани дестинации",по Дарик радио всяка неделя от 10:00ч. до 12:00ч. !
