Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя

Чуйте целия разговор:

Първият разговор в рубриката „Чакащи артисти“ е с режисьора Боян Крачолов и актьорите Симона Здравкова и Иван Николов – част от театралното Сдружение „Конклав“ .

[…] Какъв беше пътят от първото ви представление „Това не е Хамлет“ до изборът да направите текста на Георг Бюхнер?

Чакащи артисти: Show must go on

(бел. авт. – „Това не е Хамлет“; 2016;ТР СФУМАТО; Номинация и награда „Аскеер“ категория „Изгряваща звезда“ за Боян Крачолов, Иван Николов и Димитър Крумов.)

Боян Крачолов: "Има една моя ситуация от определено време, която е като програма за мен и не може да бъде изчерпана със създаването само на един спектакъл. Започна със създаването на представлението „Нирвана“ (Константин Илиев), което направихме в къщата на Яворов, премина през „Леонс и Лена“ и продължава със следващото нещо, което репетираме с Митко и Иван. Има една много специфична апатичност, която аз все повече започвам да забелязвам у човека. Като говоря за апатичност, говоря за апатичност към каузите, към политически ситуации, към живеенето. Не искам да говоря в клишетата, че човек се превръща в консуматор, може би е вярно, и какво от това? Мен тази апатичност ме притеснява дълбинно. Все повече усещам една невъзможност и незаинтересованост дори от човека към нещо различно от него самия. Неслучайно съм казал, че персонажите в „Леонс и Лена“ не са способни на екстатични скокове на душата. Те не са способни на екстатика, те стоят в самосиндикалното, те са в квазиекстатика, в псевдоекстатика. Техните движения не са същински и това е нещо, което започва все повече да ме притеснява. […] В основната си цел „Леонс и Лена“ стои проблемът за апатията. В „Леонс и Лена“ говорим и за политически овластени ситуации. Властта, парадоксално, трябва да е в служба на нещо. Трябва хем да е овластена, хем да служи. Текстът се занимава с тази криза – власт, която е предназначена да служи, но не изпълнява това си предназначение. […]

Иван Николов: "Искам да върна малко разговора към въпроса, който зададе преди това. Наскоро с Митко и Боян си говорихме за „Това не е Хамлет“, за това, че въпреки тази компилация от високи текстове, които включваше спектакълът, самата житейска ситуация, от която тръгваше той, беше тази на натрупаното недоволство в младите хора. Дотолкова натрупано, че преди да изкипи в апатия, но съдържащо все още енергия за действие. И всъщност това беше „Това не е Хамлет“. Двама души, които са недоволни от ситуацията, в която се намират, на ръба са на апатията и на това да се откажат, обаче въпреки това те решават да отскочат напред в действието. Тази ситуация кореспондираше еднакво и със зрителите от театралната гилдия, и с тези, които нямат нищо общо. Тази точка на натрупано недоволство.

Чакащи артисти: Крикор Азарян – Цават арнем

Чуйте целия разговор тук или посетете подкаста в Spotify „Чакащи артисти“

Гледайте „Леонс и Лена“ на Сдружение „Конклав“ на 27 и 28 февруари в YALTA ART ROOМ.

Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя

https://www.facebook.com/conclave.theatre

Във втората част от разговора се срещаме със сценографите Елис Вели и Иван-Александър Тодоров, които с помощта на свои съученици от НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА “ИЛИЯ ПЕТРОВ”, създават изложба в памет и с мисия да отпразнуват живота на техния скъп преподавател Катя Фотева.

Може да посетите изложбата „Катя Фотева – живопис и графика “в галерия „Дебют“ до 31 януари.

Разкажете ни коя е Катя Фотева.

Иван-Александър: "Искам да започна с това, че художествената гимназия е много специално място и ми е много трудно да говоря за Катя Фотева в минало време. Тя една от най-колоритните, една от най-важните личности според мен на това място. Тя си отиде преди три години, сега ще станат толкова на 15.01, и заради пандемията ние забавихме създаването на тази изложба. Снощи откриването й беше празник. Дойдоха стотици хора, нейни ученици, част от тях вече с децата си. Това беше абсолютно удоволствие и мога да кажа, че усетих нейния дух във всеки един от тях.

Елис Вели: "Когато отидох там, с леко закъснение, се разплаках, защото видях около 300 човека, които чакаха отпред, за да влязат в тази малка галерия и да видят работите й. […] Нека всички, които искат, които не я познават и които се занимават с това изкуство, да отидат и да видят изложбата, защото през нейните картини може да се усети нейният дух и каква е била тя.

Чакащи артисти: Каква е целта на изкуството и в какви условия то се създава

Какво я отличаваше от всички останали? Защо е толкова специална за всички вас – нейните ученици?

Елис Вели: "Аз мога да кажа какво я отличаваше. Тя нямаше нищо общо с никой друг. Една единствена, феномен. Не знам дали може да има други хора като нея, сега знам, че няма. Катя Фотева беше не само преподавател, но и ментор на хиляди ученици. Тя живееше за хората, за учениците си. И сама по себе си е уникална със своя характер, със своя нрав и талант.

Иван–Александър: "Бих добавил, че Катя никога не взе себе си насериозно, поставяше учениците си пред себе си. Живееше с техните проблеми. Това може би е и причината тя никога да не участваше в изложби, да не излагаше работата си пред хора. Не членуваше никъде, не приемаше тези неща сериозно. Много съм благодарен на семейството на Катя, че представи работите й, те бяха абсолютна изненада за нас. Живописните работи са рисувани през последните години от живота й, между 2016 – 2020, и снощи много хора бяха изненадани от това.[...] Снощи продадохме принтове на нейни работи на стойност над 3 хил. лв. и сега тези пари ще бъдат вложени в създаването на книга за нея, включваща нейни работи, снимки от пленери, истории от гимназията и практики, и всички пари от това ще отидат като дарение за ученици, които не могат да си позволят покриването на практики, закупуването на материали. Знам, че художествените материали са много скъпи. Мисля, че Катя ще бъде много доволна от това".