„Изкуството за разлика от физиката може да върне времето.“ Крикор Азарян
Крикор Азарян казва „Най-важното в дневно време е да останем човеци“. Какъв щеше да бъде според вас светът, ако повече хора притежаваха онези качества, който отличават проф. Азарян, които го правят толкова специален и добър човек? Как си го представяте този свят?
Мисля, че преди години щях да ви отговоря, че това щеше да е един прекрасен свят. В днешния ден обаче, аз ще кажа, че не знам. Злото и мракът ми се струват вече прекалено много, прекалено напреднали и не знам колко процента от човечеството трябваше да бъдат такива като него, толкова добри и толкова отдадени, за да се обърне този процес. Във всеки случай мъдреци като Коко дори само заради това да ни кажат какво се случва, защото много от нас не знаят какво става, а Коко на всичко намираше отговор и то мъдър. Когато някой го запиташе нещо, той известно време мълчеше и после казваше нещо, което на пръв поглед нямаше общо с въпроса, който му е зададен. След малък размисъл разбираш, че той ти е дал най-мъдрия, най-точния отговор, който може да бъде даден на този въпрос. Не знам дали светът щеше да стане по-добър, но щеше да е по-разбираем за нас.
Валентина Радинска
Крикор Азарян*: „Имам чувството, че има някакъв любовен танц между да обичаш и да се удивляваш. Същност отсъствието на любовта започва от неспособността да се учудваш, в хубавия смисъл на думата, на другия, от това, което той прави.“
С какво Ви учудваше Вашият Коко?
В началото на нашата връзка, на нашето запознанство той ме учудваше, защото аз като млада бях много дива, много напориста, много обичах да съдя хората прибързано, когато се запознах с него, аз за пръв път видях, човек, който мисли преди да говори. Да, бях на 28 години, но страшно много се изненадах, защото ти виждаш физически как по очите на този човек, след като си му задал някакъв въпрос, че той мисли. Няма автоматично отговаряне. (...) А после Коко започна да ме учудва със своята способност за учудване. Защото, за да се учудваш така както той се учудваше, това означава, че някаква съществена част в теб пази все още детето в теб живо. И той се учудваше толкова спонтанно, толкова автентично, че не бих могла да допусна, че той имитираше това учудване. При това учудването му винаги беше радостно, винаги наистина изненада, понякога от най-малки, най-дребни неща и това негово качество наистина беше за учудване, защото аз не съм го срещала при други хора, а аз познавам много хора. (..) И другото, което ме учудваше докрая – Коко обичаше хората. Дори хора, които се отнесоха несправедливо с него, покрай историята с пенсионирането му от НАТФИЗ, която беше една грозна история, наистина. Той не си позволи никога да каже една лоша дума срещу никой от тези хора. И когато аз си позволявах да коментирам тези хора, той казваше: „Много те моля, недей.“ Това наистина е за учудване.
Говори експертът: Какво е „умора от състрадание“?
Имате ли нещо, което искате да кажете и което не успяхме да споменем?
Сега се сещам за нещо, което наистина бих искала да кажа. Накрая, когато той си отиваше, говорихме си нещо и аз го попитах: „Добре, де, за теб в този момент какъв е смисълът на живота? и той казва: „Да даваш!“. И тук трябва да добавя, че той имаше много за даване, защото, за можеш да даваш, трябва да имаш какво. Той имаше много, много за даване и беше много щедър. И за това ще остане и ще се помни от всички ни.
*откъс от филма 45* по Азарян; реж. Лили Абаджиева
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Darik.bg на живо:
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
