Каква е целта на изкуството, храм ли е все още театърът и кой е най-важният урок, на който проф. Иван Добчев иска да научи своите студенти:

„ Изкуството, театърът трябва да стряска своята публика, да я изненадва, да й задава въпроси, които никой никога не й е задавал и да я повдига от там, където я е забутал животът. Да й говориш за духовност. Театърът започва да губи, все повече. Днес, дори за повечето хора, които се занимават с него, той започва да стои като нещо старомодно. „Сега е друго, сега е шоу.“ Това усещане за навлизане в храма, където първо трябва започваме да метем, дори, за да стигнем до там, че да започнем да проповядваме вече тотално се е загубило.“

Кристина Беломорска

„Искам моите студенти да запомнят от мен и да проповядват това, че като актьор трябва да влизаш във всяка една роля невъоръжен, гол. Да застанеш пред монолога на Хамлет като пред слънчев лъч и да оставаш този монолог да премине през теб, като слънчев лъч. Това да го превърнеш в норма, във всяка една роля да влизаш по този начин - невъоръжен, гол. Да си махнал всички хватки, номера, маниери от предишните роли, от предишните представления, и да влезеш в нещо ново, в нещо друго и това да бъде всяка вечер. Всяка вечер да играеш като за първи път, да се премерваш като за първи път с този слънчев лъч. Ако можеш да отстоиш това, мисля, театърът ще има смисъл за теб.

Психотерапевти в разговор за малоценността, която руши човешките взаимоотношения

 Иван Добчев

Особен поглед: Дисекция на личностите с избягващ тип привързване

Във втората част на рубриката в студиото кино режисьорът Ради Стоянов говори за условията, в които младите режисьори се опитват да създават своите късометражни филми:

„Условията са ужасни. Наистина ужасни, но бидейки ужасни, точно това за мен се превръща в едно огромно предизвикателство, което ме мотивира да докажа, че можем да се справим и да направим нещо, което никой не е очаквал.

Ради Стоянов

Имам чувството, че ако я нямам тази мотивация и всичко е достъпно за мен, няма да постигаме това, което постигаме на този етап и няма да бъдем толкова мотивирани. Естествено не трябва да бъде нито едната, нито другата крайност. Трябва да има равновесие, но тази условност ме мотивира. Това е възможност човек да се обогатява културно, да търси естетически преживявания, духовност и смисъл.“

Особен поглед: Психоанализа и „чакащи артисти“

Какво е специалното в „Майсторски клас“ на НБУ, ръководен от проф. Георги Дюлгеров и по какъв механизъм работи той:

„Този клас има страхотен механизъм и алгоритъм намерен от проф. Дюлгеров, чрез който за изключително кратко време да ти помогне, независимо от знанията ти, от практиката ти, да разкажеш една история. И зрителят, който е гледал твоя филм да може поне да хване какво се е случило във филма на повърхността. Като частите на този механизъм, за да върви, са много прости: да имаш събитието в историята, да имаш случката, която води до събитието, да изградиш свят – дали условен, дали органичен, дали приказен – който е автентичен. Тоест зрителят да вярва на този свят, независимо какво се случва вътре. Едни много прости неща, които с повтаряне, с обсъждане на нашите идеи, с гледане на филми от големи класици, започват работят. В този клас ние непрекъснато обсъждаме всичките си идеи и всеки има правото да даде мнение, съвет. Повтарят се едни и същи неща, които като научиш накрая имаш възможността по-лесно, без да се спънеш много сериозно, да разкажеш една история.“

Чуйте целият разговор от ефира на Дарик в аудиофайла.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Darik.bg на живо:

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм