Кристина Беломорска: „Истината е, че исках да започна предаването си по друг начин, но като артист не мога да подмина новината за уволнението на Александър Морфов от Народния театър.
Това вече не е въпрос на „кой е крив и кой е прав“, не е въпрос „кой какъв е и какъв не е“, нито вече е въпрос за политически убеждения и принадлежности, нито пък въпрос на морални ценности.
Всеки има своята истина, всеки носи своя кръст така, както носи името си.
Това, което сме изгубили като хора, общество и артисти, е нашия център, нашия фокус и цел.
Аз вярвам, че всеки от нас като артист и човек иска и се стреми да създава изкуство, в което е заложил своята вяра, вкус и мяра.
Чакащи артисти: Кой започна пръв
Станка Цонкова и Вера Млечевска - автор Теа Нишков
Онова, над което трябва да помислим днес, е: защо не можем да се възприемаме като такива, каквито сме, защо не можем да влезем в диалог, въпреки своите различния, защото все пак ние имаме поне едно нещо, което ни обединява – важността и смисъла в това изкуството да продължава да го има в онези форми, през които всички ние като индивидуални и различни едни от други артисти можем да създаваме. Вярвам, че колкото и утопично да звучи, ние като артисти и хора трябва да си поставим свръхзадачата да го постигнем, или поне да се опитаме.“
В първата част на предаването разговаряме с фотографа Станка Цонкова – Уша и куратора Вера Млечевска за изложбата „Вълна отнесе стъпка в пясъка“ с непоказвани досега фотографии от Япония.
„Защо вярвам, че може да отговорите от името на Вашите фотографии, те изпитаха нужда да проговорят, да бъдат видени 20 години, след като за били заснети в Япония?“
Станка Цонкова – Уша: По простата причина, че имам усещането, и то не само мое, а някак и от въздуха се усеща, че сега е дошло времето за преоткриване на много неща. И даже много ми харесва Вашето предаване „Чакащи артисти“, защото аз бих казала „дочакали артисти“, защото имаше един голям период на тотална забрава и никакъв интерес и към хора, и към нашето поколение, и това е една много голяма болка, защото има много хора, които са непознати или забравени, а вече са си отишли. И аз мисля, че това, което се случва с мен, дължа, имам някакво свръх желание, не мисия – не обичам тази дума, да защитавам тяхната памет. Мисля, че в това отношение времето за „пре-откриване“ дойде. А специално за нещата от Япония, просто не мисля, че имаше някакъв интерес, а това е заключено в нашата народопсихология „какво ме интересува мен, че там някъде има някакви си други страни, какво правят и какви са. Ние тук сме си най!“ Това беше тезата на моето поколение, така ни бяха облъчвали, че сме велики във всичко и българинът е най-най. Мисля, че дочаках си времето.
Чакащи артисти: От хаос в хармония
Каква е ролята на куратора, освен да бъде медиатор между публиката и артиста и да създава диалог между двамата? Каква е неговата основна цел?
Вера Млечевска: Много са целите пред куратора. Първата е да постави определени тенденции, общ дух на определени хора или произведения в някакъв исторически контекст. В някакъв момент съм се интересувала от художници, които са работили през 80-те и 90-те години и Уша се е появяваше и в статии, в слухове и разбирам, че такъв художник има, но къде е сега, какво се е случило с нея. Исках да се свържа с Уша, защото тя отсъства от всички книги и подробни монографии, които съществуват, а това смятам, че е странно. Изкуствоведът и кураторът трябва да препрочитат историята по различен начин, а не само да я преповтарят, защото тя може да бъде прочетена от различна гледна точка. Това е най-глобалното, гледайки картината от далеч. Кураторът се сблъсква най-вече с това да измери стената, да прецени колко произведения ще се поберат, на кого ще се изпратят прес-съобщения, чисто организационни неща, сблъсква се и с всички ограничения около една изложба, а за всички неща, в най-добрия случай, артистът не мисли и не трябва да мисли. Кураторът трябва да каже: Не можем да сложим всички твои произведения, защото!“ Взима практични решения и всъщност той е важна част от една изложба, защото може да постави акцента на различно място, но важното е да го прави елегантно.
Чакащи артисти: Да облечеш духа в материя
Уша: Възникна като тема от социалните медии, че има тотално неразбиране какво е кураторът. Мисля, че е крайно време да се формулира неговата роля и да се покаже равностойното му значение в съвместната работа по една изложба. Това е равностойна работа и в този смисъл е въпрос на диалог и на култура на отношенията да се сработят тези две страни – единият е артист, което е „много горда титла“, а пък другият е някакъв уредник – това според социалните медии. А за мен кураторът е съавтор на артиста, защото той превежда неговото, в моя случай съвсем лично преживяване, той го синтезира и представя в образ на зрителите. В самия процес на работа тези взаимоотношения са много динамични, показателни са за това как в името на нещо трето, на изложбата, хората трябва да се отнасят едни с други. В това отношение научих много от Вера. В моята практика не се бях сблъсквала с такъв тип взаимоотношения – творчески и човешки.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify
Може да посетите изложбата „Вълна отнесе стъпка в пясъка“ на Станка Цонкова – Уша и Вера Млечевска в ТОПЛОЦЕНТРАЛА до 26 март в Бял клуб.
Вторник - Петък: 14:00 - 21:00 / Събота - Неделя: 12:00 - 21:00
Във втората част отговаряме на въпросите какво е импровизационен театър и каква е неговата необходимост като форма на театър в България. Разговор с актьорите Аделина Петрова, Тони Карабашев и Стефан Додуров.
Как и какво развива импро театъра в актьорската природа, освен рефлективност, бързина и въображение?
Тони Карабашев: За мен лично импровизационният театър може да бъде много добра насока как да присъстваш и в самия живот, самите му принципи са вдъхновени от живота и ги подпомагат: да бъдеш тук и сега. Да бъдеш тук и сега, в този момент, да внимаваш и следиш какво се случва сега с теб и останалите, не да стоиш в собственото си съзнание и да мислиш какво можеш да направиш, а в същото време нещо да се случва и ти да го изпуснеш. За да си бърз и рефлективен трябва да наблюдаваш човека до теб.
Чакащи артисти: Вий срещу смъртта на светлината
Трябва целият да си отворен към него. Това е другото много важно нещо, което мен ме вдъхновява, да си отворен към другия, ако си затворен в себе си не можеш да направиш хубава сцена, защото няма как да стане нещо с този човек, с когото импровизирате. Всичко е внимание и емпатия.
Стефан Додуров: И кавалерство.
Аделина Петрова: И най-важното да можеш да се откажеш от своята идея, ако на другия идеята е по-добра. Трябва да кажеш „Да и“.
Стефан Додуров: Играта „аз съм прав – ти не си“ е забранена.
Чуйте целия разговор тук или в Spotify
Може да следите дейността на Импро Хахаха и групите „Както ви харесва“, „Клонираните“ и „Неглиже“ в социалните им мрежи, както и на сайта на „Импро Хахаха“.
Импро ХАХАХА
Гледайте и прощалния спектакъл на Александър Митрев, който се оттегля от импро театъра с шоуто „Сбогом, приятели: епилог на една импро кариера“, в Топлоцентрала на 08.03 от 19:30 в Зала 2.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
