Рязката смяна на температурите и преходът между сезоните не засягат само тялото ни, но и психиката. Това обясни проф. д-р Петър Маринов в ефира на Дарик.

„Смяната на сезоните засяга и физиката, и психиката – и то по много интересен начин. Някои заболявания като язвата и депресията се обострят именно през тези периоди, дори при хора, които не променят драстично начина си на живот“, казa проф. Маринов.

Какво представлява сезонната депресия?

Терминът идва от Скандинавия – регион, където „студените и тъмни месеци са изключително депресиогенни“, пояснява специалистът. Там най-чести са зимните депресии, докато у нас сезонните колебания засягат хората предимно през пролетта и есента.

„Депресиите при нас са по-често пролетно-есенни. Нямаме месеци с пълна липса на светлина, но все пак сезонните промени влияят на биоритмите и психиката“, допълni професорът.

Сред ранните симптоми на сезонна депресия са безсънието и разстройството на съня.

„Безсънието е един от най-деструктивните симптоми. То води до повишено кръвно налягане, отслабен имунитет, влошаване на ендокринната система. При депресия то често е първият ясен сигнал, че човек навлиза в по-дълбока фаза.“

Кои са признаците на депресията?

Проф. Маринов обясни, че има девет основни симптома, а два от тях са свръхключови:

Потиснато настроение (дистимия) – усещане за мъка, безперспективност и емоционална тежест без реална причина.

Анхедония – липса на радост от неща, които преди са носили удоволствие.

„Когато анхедонията е налице, дори храната губи вкус, апетитът намалява, а човек усеща, че е в тежест на близките си. Това чувство на вина е изключително разрушително“, подчертава специалистът.

Към останалите симптоми се причисляват нарушенията в съня, трудностите в концентрацията, спад в либидото и, в по-тежки случаи, мисли за самоубийство.

„Много хора подценяват фрази като ‘вземи се в ръце’. Това послание е не само глупаво, но и вредно. Депресията не е слабост на характера, а заболяване, което изисква лечение.“

Кой е по-уязвим?

С възрастта рискът се увеличава: „Колкото по-напредва възрастта, толкова по-тежка е депресията и по-трудна за лечение. А при хора над 75 години нелекуваната депресия може да прерасне в деменция“, обясни проф. Маринов.

Жените страдат два пъти по-често от депресия, но мъжете по-често посягат на живота си.

„Жените избират по-щадящи методи, докато мъжете действат по-радикално. Това е тъжна статистика, но факт.“

Генетика, травми и среда

Около 15–20% от хората с депресия имат наследствена обремененост.

„Някои гени са ‘заспали’, но могат да бъдат активирани от вируси, стрес или тежки преживявания. Детските психотравми също оставят следи – те правят определени мозъчни структури свръхреактивни, което предразполага към депресивни епизоди.“

Добрата новина е, че това може да се обърне.

„Хипокампът – частта от мозъка, отговорна за паметта и емоциите – може да се възстанови с лечение. Депресията е обратима, когато се открие навреме.“

Лечение и стигма

Професорът е категоричен, че обръщането към психиатър не е срамно:

„Ако психиатърът се занимаваше само с ‘луди хора’, всички щяхме да сме обречени. Повечето пациенти са хора с професии, семейства и отговорности. Просто имат нужда от помощ.“

Терапиите включват медикаментозно лечение, психотерапия, а в по-тежки случаи – електроконвулсивна или транскраниална магнитна стимулация.

„Електроконвулсивната терапия, за разлика от старите митове, днес е напълно безопасна и в някои случаи буквално ‘рестартира’ мозъка. Виждал съм хора, които се прераждат след нея.“

Проф. Маринов предупреждава и за опасността от самолечение с алкохол или наркотици:

„Алкохолът помага за няколко часа, но влошава състоянието за дни. Това е като да изгориш последното си гориво, за да тръгнеш – после резервоарът остава празен.“

„Депресията е болест на целия организъм“

В края на разговора професорът отправи важно послание:

„Депресията не засяга само ума – тя засяга и щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, хипофизата и имунитета. Това е болест на целия организъм. Затова не я подценявайте – обръщайте внимание на здравето си.“