Коварност е много точно определение за заболяването рак на дебелото черво, което за съжаление няма ранни симптоми. Като честота то е на второ или трето място, но е основна причина за смърт от онкологични заболявания. Към 2021 г. два процента от смъртните случаи у нас (около 2600 души) се дължат на този рак. Ако има скрининг, те ще бъдат намалени най-малко наполовина. Тоест, реално можем да спасим около 1300 човешки живота на година. Това е сериозен социален и здравен проблем, за който много малко се говори, информира гастроентерологът д-р Стефан Митев.
Той обясни защо всеки човек над 45 години трябва да има скриниг.
„При фамилна обремененост, когато има роднина от първа линия с рак на дебелото черво, скринингът трябва да започне или на 40-годишна възраст, или 10 години преди възрастта, в която е открит ракът при въпросния роднина,” каза още д-р Митев.
И добави, че подмладяването на рака на дебелото черво няма обяснение за медицината.
„Наблюдава се подмладяване на рака на дебелото черво, тоест той вече засяга хора под 50-годишна възраст. Това е феномен в световен мащаб, който не може да бъде обяснен нито с масово затлъстяване, нито с някакви резки промени в начина на живот, но до 10 процента от рака на дебелото черво може да се открие при хора под 50-годишна възраст.”
„Когато се появят симптоми, за съжаление вече е много късно, защото те показват напреднало заболяване. Затова трябва да се прави профилактика под формата на масов скрининг, който в момента в България за съжаление не съществува. Трябва да вземем здравето си в наши ръце, защото към момента цялата здравна система не мисли за това заболяване, което е жалко,” подчерта специалистът.
Той обясни, че ако бъде открит в първи стадий, ракът на дебелото черво може да бъде отстранен директно по време на колоноскопия, след което не се стига до операция, нито до химиотерапия. Пациентът тогава се води излекуван, нужно е само проследяване.

Симптомите са най-често кървене, когато туморът е в лявата част на дебелото черво или желязодефицитна анемия, когато туморът е в дясната част на дебелото черво.
„Ако от това интервю запомните едно нещо, то трябва да бъде, че всички хора със желязодефицитна анемия трябва да имат консултация с гастроентеролог и че скринингът спасява животи и пести пари на системата,” подчерта гастроентерологът.
Д-р Стефан Митев подчерта, че рисковите групи са хората с фамилна обремененост и хора с много редки генетични синдроми, но в повечето случай ракът на дебелото черво е спорадичен, той е случаен и в повечето случаи засяга хора, които нямат фамилна обремененост.
„Начинът на живот има значение, но не толкова голямо, колкото повечето хора си мислят. Има рискови фактори като тютюнопушене и наднормено тегло, които влияят категорично, но далеч по-важен фактор, който не можем да променим, е възрастта. Тоест, след определена възраст всеки трябва да има скрининг без изключение,” призова гастроентерологът.
За д-р Митев днес българинът се профилактира повече, но все още недостатъчно. Масово се наблюдава неосведоменост, липса на информация, а при някои хора и страх от процедури.
„Държавата трябва на първо място да акцентира върху рисковите групи – с приоритет трябва да са хората над 60 години, които не са правили скрининг. Трябва да има и регистър, който да показва колко хора са си направили тест за скрито кървене и колко от тях са отишли след това на колоноскопия,” казва още гастроентерологът.
Затова съветът тук е – ако сте над 45 години, направете скрининг чрез фекален тест или чрез колоноскопия, а ако сте под 45 години, кажете на вашите родители да го направят.