Боян е един от младите български джудисти, които са избрали спорта не просто като хоби, а като истинско призвание. Роден и израснал близо до София, той още от ранна възраст се отдава на тренировките, а дисциплината и отдадеността му личат във всичко, което прави.

„Аз, всички от моите училища… даже беше леко срамно да останеш в България да учиш“, споделя Боян за периода след завършване на средното си образование. „Всички отидоха да учат след 12 клас в Холандия или други страни. Обаче аз вече съм бил там. И знам какво е – гадно време, гадни хора, неприятна храна. За мен храната като спортист е изключително важна, защото хората са казали: 'Каквото ядеш, това си и ти.'“

Той обяснява, че именно в България все още има възможност да се храниш с истински продукти. „Можеш да имаш градина, да вземеш от някоя баба яйца или зеленчуци с вкус. В Япония ябълката има вкус на ябълка, доматът – на домат. Това не е просто хранене, това е качество на живот.“

Боян разказва и за избора на София като база за тренировки: „Аз съм роден в София, но семейството ми реши да се изместим малко извън града. До залата, в Диана Бат, са ми около 30 минути – горе-долу като от Бояна до НДК. Като малък ми беше неприятно – хората бяха в центъра, всичко е в София, тренировките и училището ми също. Без книжка се налагаше да пътувам час и половина с автобус, който минава веднъж на час. Но сега, като имам кола, нямам търпение да се прибера вкъщи и ако може, да не влизам в София.“

За спорта Боян говори с огромна страст: „Аз винаги съм се отдавал на спорта 100%. Сега – на 110, 120, дори на 200%. Трябва да разгърнеш пълния си потенциал. Това е фокусът ми. Надграждането е ежедневие, не е трудно, защото постоянно поставям цели – да подобрявам това, което трябва, дори без да планирам.“

Пътуванията също са част от живота му. „Бил съм на Олимпиадата в Париж през 2024-та, но само като част от екипа, за да подкрепям приятел. Важното е, че видях напрежението, усетих атмосферата – не прилича на нищо друго. На Олимпиада се класират само най-добрите, и това е невероятен опит.“

Целите му за бъдещето са ясни и дисциплинирани: „Нямам очаквания, искам да отида, ако мога да взема медал – ще е страхотно. Мечтая за здраве, защото една контузия те връща назад, а животът на спортиста изисква всеки ден усилена работа. Основната ми цел е да представя най-доброто от себе си и да достигна пълния си капацитет.“

Боян не се страхува да говори и за цената на успеха: „Да, цената е висока. Понякога се замислям дали си заслужава, но когато си в залата, всеки ден тренираш и това минава по-лесно. Личният живот често се жертва, но за мен спортът е призвание, без компромиси.“

В крайна сметка, за Боян джудото е не просто спорт, а начин на живот, комбинация от отдаденост, пътувания, дисциплина и непрекъснато надграждане. „Вярвам, че това, което правя, ме оформя като човек и спортист. И това е моят път.“