„Точно тези заведения, където се лекуват хората с най-сериозни проблеми, точно там се влагат най-малко средства.“ Това заяви пред Дарик радио д-р Иван Добринов – психиатър с над 28 години опит и началник в Държавната психиатрична болница в Раднево. Той говори открито за реалността в системата на психичното здраве, която мнозина предпочитат да игнорират.

Сградите на психиатричните болници са в окаяно състояние. Персоналът намалява с тревожни темпове. А пациентите с тежки психични заболявания преминават в омагьосан кръг: криза – болница – улица – отново криза…

Младите лекари избягват психиатрията

Все по-малко млади лекари избират специализация в психиатрията“, каза д-р Добринов. Според него основните причини са ниското заплащане, липсата на кариерно развитие и усещането за безсмислие в една нефункционираща система. „Нямаме национална система за проследяване и рехабилитация на пациентите. Липсват основни звена в грижата за тяхното състояние.

Системата се разпада, резултатите се изпаряват

Влагаме огромни усилия при тежки състояния – агресия, опити за самоубийство, психози… А после пациентите се изписват без никаква подкрепа. Бързо рецидивират и се връщат в болницата. Така резултатите от лечението буквално се изпаряват.

Претоварени и недооценени специалисти

В психиатричните болници лекарите често изпълняват и ролята на психотерапевти, социални работници, рехабилитатори – просто защото други специалисти липсват.

В отделението по наркология, където работя, има 50 пациенти и само двама лекари – единият от които е специализант. Работим на ръба. А административната тежест и безсмислените дигитални изисквания допълнително демотивират всички“, подчертава той.

Болници на доизживяване

Състоянието на сградите също е катастрофално. Според д-р Добринов, в болницата в Раднево е била унищожена една от най-големите рехабилитационни бази на Балканите.

Имаше спортни зали, работилници, театър, библиотека. Сега всичко е изоставено. Част от сградите буквално се разпадат. Имали сме случаи, в които парчета от тавана падат върху пациентите.“

Закрити структури, несъществуващи програми

Един от най-тревожните проблеми е липсата на държавна грижа за зависимите деца и младежи. Закрит е Националният център по наркомании – единствената структура, която организираше терапевтични програми, събираше статистика и предоставяше методична помощ.

Сега има само частни програми с луксозни условия, но без реална ефективност. А в държавните болници няма нито персонал, нито програми за лечение на зависимости.

Няма детски психиатри, няма легла, няма шанс

В Старозагорска област няма нито един детски психиатър, нито едно стационарно легло за дете с психично разстройство. Зависимите деца са оставени без шанс.

Той подчерта, че психичните заболявания и зависимостите при децата се развиват много по-бързо и тежко. „Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-добра е прогнозата. Но когато няма към кого да се обърнеш – става трагедия.

Нова реалност: тежки психози и коморбидност при младежите

Според д-р Добринов профилът на зависимите пациенти се е променил. Все повече млади хора развиват тежки психози след употреба на метамфетамини, синтетични канабиноиди и други стимуланти.

Имаме случаи на комбинирани зависимости – алкохол, наркотици, хазарт, интернет. Това са коморбидни състояния, които изискват специализирана терапия – а такава просто няма.

Провалена превенция и фалшиви кампании

Психиатърът е категоричен: превенцията в България не съществува в реален, работещ вид.

Имаме стандарти от ООН и Европейската комисия, но никой не ги прилага. Вместо това се правят шумни кампании с плакати и страшни картинки, които децата игнорират. Превенцията изисква работа с поведението и ценностната система – не със страх и пропаганда.

Възможни решения – но без действия

Д-р Добринов смята, че в чужбина съществуват работещи модели, които могат да се приложат и у нас. „Харесвам немската система – тя осигурява цялостен обхват на пациента: от болницата до ресоциализацията. У нас – липсват дори основни звена.

Материал на стажант-репортера Ния Гогушева.