„Точно тези заведения, където се лекуват хората с най-сериозни проблеми, точно там се влагат най-малко средства.“ Това заяви пред Дарик радио д-р Иван Добринов – психиатър с над 28 години опит и началник в Държавната психиатрична болница в Раднево. Той говори открито за реалността в системата на психичното здраве, която мнозина предпочитат да игнорират.

Сградите на психиатричните болници са в окаяно състояние. Персоналът намалява с тревожни темпове. А пациентите с тежки психични заболявания преминават в омагьосан кръг: криза – болница – улица – отново криза…

Младите лекари избягват психиатрията

„Все по-малко млади лекари избират специализация в психиатрията“, каза д-р Добринов. Според него основните причини са ниското заплащане, липсата на кариерно развитие и усещането за безсмислие в една нефункционираща система. „Нямаме национална система за проследяване и рехабилитация на пациентите. Липсват основни звена в грижата за тяхното състояние.“

Системата се разпада, резултатите се изпаряват

„Влагаме огромни усилия при тежки състояния – агресия, опити за самоубийство, психози… А после пациентите се изписват без никаква подкрепа. Бързо рецидивират и се връщат в болницата. Така резултатите от лечението буквално се изпаряват.“

Претоварени и недооценени специалисти

В психиатричните болници лекарите често изпълняват и ролята на психотерапевти, социални работници, рехабилитатори – просто защото други специалисти липсват.

„В отделението по наркология, където работя, има 50 пациенти и само двама лекари – единият от които е специализант. Работим на ръба. А административната тежест и безсмислените дигитални изисквания допълнително демотивират всички“, подчертава той.

Болници на доизживяване

Състоянието на сградите също е катастрофално. Според д-р Добринов, в болницата в Раднево е била унищожена една от най-големите рехабилитационни бази на Балканите.

„Имаше спортни зали, работилници, театър, библиотека. Сега всичко е изоставено. Част от сградите буквално се разпадат. Имали сме случаи, в които парчета от тавана падат върху пациентите.“

Закрити структури, несъществуващи програми

Един от най-тревожните проблеми е липсата на държавна грижа за зависимите деца и младежи. Закрит е Националният център по наркомании – единствената структура, която организираше терапевтични програми, събираше статистика и предоставяше методична помощ.

„Сега има само частни програми с луксозни условия, но без реална ефективност. А в държавните болници няма нито персонал, нито програми за лечение на зависимости.“

Няма детски психиатри, няма легла, няма шанс

„В Старозагорска област няма нито един детски психиатър, нито едно стационарно легло за дете с психично разстройство. Зависимите деца са оставени без шанс.“

Той подчерта, че психичните заболявания и зависимостите при децата се развиват много по-бързо и тежко. „Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-добра е прогнозата. Но когато няма към кого да се обърнеш – става трагедия.“

Нова реалност: тежки психози и коморбидност при младежите

Според д-р Добринов профилът на зависимите пациенти се е променил. Все повече млади хора развиват тежки психози след употреба на метамфетамини, синтетични канабиноиди и други стимуланти.

„Имаме случаи на комбинирани зависимости – алкохол, наркотици, хазарт, интернет. Това са коморбидни състояния, които изискват специализирана терапия – а такава просто няма.“

Провалена превенция и фалшиви кампании

Психиатърът е категоричен: превенцията в България не съществува в реален, работещ вид.

„Имаме стандарти от ООН и Европейската комисия, но никой не ги прилага. Вместо това се правят шумни кампании с плакати и страшни картинки, които децата игнорират. Превенцията изисква работа с поведението и ценностната система – не със страх и пропаганда.“

Възможни решения – но без действия

Д-р Добринов смята, че в чужбина съществуват работещи модели, които могат да се приложат и у нас. „Харесвам немската система – тя осигурява цялостен обхват на пациента: от болницата до ресоциализацията. У нас – липсват дори основни звена.“

Материал на стажант-репортера Ния Гогушева.