Д-р Мария Савчева, основател на Био Медикъл, е специалист хематолог с над 22 години опит и научни интереси в областите авто- и алоимунизация и трансфузионната терапия. Д-р Савчева вярва, че персонализираната медицина и холистичният подход са бъдещето в здравеопазването, а пациентите трябва да се отнасят отговорно към превенцията и профилактиката. Една от най-големите съвременни революции - AI, неминуемо влия върху здравеопазването, според специалиста, но д-р Савчева вярва, че изкуственият интелект никога няма да замести лекаря, защото му липсват качества като емпатия и съпричастност. 

Как виждате развитието на биомедицината през следващите години и кои направления ще имат най-голямо значение?

Смятам, че бъдещето е в интегративните подходи и разглеждането на организма  в неговата цялост. Това е модел на грижа, възникнал 20 век, съсредоточен върху човека, базиран на биомедицината. Комбинацията на конвенционални и алтернативни подходи ще заема все по-голямо място в терапията на различните заболявания. Защото отклоненията в стойностите на различни биохимични показатели могат да се дължат, както на основното заболяване, така и на съпътстващи, придружаващи симптоми и заболявания. Холистичните подходи и биомедицината ще заемат все по-голямо място, защото постигането на оптимално здраве е свързано с постигане на хармония между физиологичното и  психологичното състояние на организма.

Каква роля ще играят персонализираната медицина, клетъчните и генните терапии в близкото бъдеще на биомедицината?

Персонализираната медицина е нововъзникваща и бързо напредваща практика, която използва генетичния профил на индивида, за да съпътства решенията, взети по отношение на превенция, диагностика и лечение на заболяванията.

Персонализираният подход започва да замества универсалното лечение. Дава възможност на лекаря за избор на по-добра профилактика, по-точна диагноза, за подходяща лекарствена терапия и оттам по-ефективно лечение. Всяко лекарство при едни пациенти работи, а при други- не. Това се дължи на генетични различия.

Уникалният генетичен код ще измести фокуса в медицината към стратегии за предотвратяване на заболявания, тяхната прогресия, избягване на лекарства с предсказуеми странични ефекти за конкретния пациент. Най-общо казано - превенцията ще е водеща.

Геномиката позволява по много специфичен начин да видим разликите между нас и дава възможност за индивидуални прогнози за оценка на риска от заболяване, което е водещо за избор и план за превенция. Дава възможност да се избере правилното лекарство в правилната доза за конкретния човек.

Персонализираната медицина ще променя начина, по който идентифицираме и управляваме здравословните проблеми. Това въздействие ще нараства с развитието на технологиите.

В ерата на изкуствения интелект – има ли AI реално приложение във вашата практика и къде според вас е границата между помощен инструмент и риск?

Изследванията на изкуствения интелект в медицината се разрастват. Освен простото демонстриране на ефикасност, новите технологии, навлизащи в медицинската област, също трябва да се интегрират с настоящите практики.

AI може да анализира данни от електронни здравни досиета, медицински изображения, геномни профили, за да идентифицира модели, да предскаже прогресия на заболяване, както и да препоръча оптимизирани стратегии за лечение.

Генерирането на огромни бази данни и обобщаването им с помощта на различни статистически инструменти, генетици, математици, физици и компютърни учени създават нови прозрения за това как генетичният профил движи здравето и болестите.

Изкуственият интелект трябва да е в подкрепа на лекарите, не ги замества. На машината липсват качества като съпричастност, състрадание, интуиция, които лекарят-човек притежава. А тези качества са важни в избора на терапии, лечението и изхода за пациента. Мисля, че пациентът, информирайки се за здравето или болестта си, освен да ползва изкуствения интелект, трява да го обсъди и с лекаря си.

Какви са най-големите етични предизвикателства пред съвременната биомедицина, особено във връзка с новите технологии и работата с чувствителни здравни данни?

AI силно влияе върху много индустрии и области, включително и медицината. AI в здравеопазването намира различни приложения -  включващи изображения и електронни медицински досиета, лабораторна диагностика, лечение, откриване на нови лекарства, предоставяне на превантивна медицина, биологичен анализ на данни, ускоряване на процесите, съхранение на данни и достъп за здравни организации. Тази област на науката обаче е изправена пред различни етични и правни предизвикателства. Етичните дилеми, поверителността и защитата на данните, информираното съгласие, социалните пропуски са предизвикателства, пред които сме изправени при използването на изкуствения интелект.

На прага на пролетта и лятото – какви основни съвети бихте дали на читателите от гледна точка на специалист по биомедицина?

Независимо от сезона трябва да обърнем внимание на превантивната грижа. Здравото тяло е като нашият добре подреден двор. Освободете се от натрупани боклуци, плевели, за да създадете условия за развитие на цветята и да вкусите техните аромати. Същото е и със здравето – хранете се пълноценно, ползвайте чисти храни, движете се, спортувайте. Грижата за здравето не е моментна, тя е целенасочена и постоянна, трябва да е начин на живот.

Кои превантивни мерки според вас са най-ефективни и научно обосновани?

Панацея е богинята на лечението и медицината. Името й означава лекарство, лекуващо всички болести. Е това е само в гръцката митология, няма такова. Превенцията обаче означава да изпреварим болестите, да се намесим по-рано и по-ефективно. Много са рисковите фактори за поява на заболявания – начин на живот и хранене, биологични, генетични, социални, икономически, екологични, поведенчески. Много от тях можем да променим и подобрим. 

Профилактиката и превантивната грижа е предпоставка за доброто здраве на тялото и духа, а за да го постигнем, ключът е храната. След това е движението и спорта, профилактичните прегледи и изследвания също са проактивни мерки за справяне с различни заболявания.    

Изберете здравето си навреме, а не когато вече сте болни. 

Какъв е разумният подход за превенция, без да се стига до прекомерна или неподходяща суплементация?

Безразборният прием на суплементи не означава, че ще си набавим всичко необходимо. Приема на витамини, минерали, пробиотици с презумпцията, че са полезни, също не е решение. В някои случаи дори може да създаде проблеми с поява на неблагоприятни симптоми.

За да набавим дефицитни за организма вещества е необходимо първо да създадем условия те да се обсорбират добре в стомашно-чревния тракт, да подобрим храносмилането по отношение на разграждането и синтеза на хранителни вещества. Трябва да бъдат установени дефицитите – какво липсва, какви количества и време на прием са необходими, кои съединения и форми са най-подходящи за дадения човек, на база неговите симптоми, оплаквания и заболяване и съобразно резултатите от различни лабораторни тестове.

Съществуват ли специфични биомедицински подходи при мъжете и жените и доколко полът е фактор при диагностика и терапия?

Честотата на много заболявания е свързана с пола и възрастта на пациента. Жените във фертилна възраст и при бременност имат повишени нужди от различни витамини от група В. В периода на менопауза жените са по-податливи към тревожност. Всички терапии трябва да са съобразени с пол и възраст.

Най-податливи на дефицити са децата. При подрастващия организъм процесите на синтез на различни вещества са повече от тези на разграждане. Клетката има нужда от енергия, която за да се гененира под формата на различни молекули, са необходими витамини и минерали като кофактори на тези процеси. Когато има дефицити, това може да се отрази на цялостното физиологично и психично развитие.

Подобряване на детското и юношеското развитие е първата стъпка за постигане на оптимално здраве. Здравото дете в бъдеще ще е здрав възрастен. Грижата не е за ден, месец, година, тя трябва да е системна, постоянна и от страна на родителите и от страна на обществото.