Ще имаме гости.
Още от малки този израз означава преминаване в извънреден режим и рязка промяна на ежедневните навици.
Гостоприемството е наше съчетание от ритуали, душевна нагласа и социален императив и ние го взимаме много насериозно.
“Замъглено от тупане в гърдите”. 100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Човеколюбието
От сутринта, а в по-тежки случаи подготовката започва дори няколко дни по-рано. Чисти се, подрежда се, вадят се хубавите покривки и чинии. Пазарува се, готви се два дни. Е, модерното е да поръчаме нещо, за да не готвим, но пък се взима такова количество напитки, че застъпници на правата на черните дробове излизат на протести, спрямо които тези в Париж изглеждат като културни деца на урок по виолончело.
Вариациите в подготовката стигат дори до месеци назад, когато се отрежда кои вино и ракия за посрещането на кого са, прасетата или агнетата - тоже. Проверяват се складовете с боеприпаси и в зависимост от ранга на госта може да се извади нещо по-ново или пък да се лансира старото и залежалото.
Но мащабите не са същинският обект на този научен текст. Гостоприемен е и най-скромният и малък нашенец, гостоприемен е и богаташът, гостоприемен си е целият наш народ.
100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Ротация на врътките
Може да се изведат три школи на гостоприемството.
Първата е бабиното гостоприемство.
В общи линии то е на принципа “аз може до края на годината да ям чакъл и борови иглички, но за вас да има”. Не е задължително почитателят на тази школа да е баба, но помага. Ако не е, ще напусне работата си и ще използва спестяванията си, за да организира център по гостоприемство. Ще подслони, нагости, облече, осигури медицинските, социални и образователни нужди на гостите си.
Ще ходи да иска от съседите назаем каквото няма, само гостите да са добре.
За последователите на тази школа не върви да изпращат гостите с празни ръце. Или ще им сипят в кутия от яденето, ако е останало. Ще подарят от дома си, всичко предизвикало интерес и похвала от страна на гостите. Дали ще е някоя чаша от ГДР, рекламен практичен безплатен сувенир, или пък нещо старо, дето вече само събира прах и не знаем за какво ни е — като АЕЦ Белене.
Депутатите разрешиха България да продаде на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“
Бабиното гостоприемство обаче не е само алтруизъм, а иска нещо в замяна. Дали ще е внуците по-честичко да идват, или пък ще е да си помогне със сметките, зависи от проявителя на гостоприемство. Но пък на такава доброта — как да се откаже?
Втората школа е на имиджовото гостоприемство.
И тук, както при бабиното гостоприемство, подготовката и размаха са ограничени само от полета на мисълта на домакина. А тя е обладана от демон, наречен Данесеизложим.
Мъж с расо и кръст анатемоса кортежа на Зеленски (видео)
Този демон, ако не е държан под контрол, може да подлуди домакина. За да не се изложи, дори би пратил децата си да нощуват в пещера и би наел деца-актьори, които да изпълнят всичко по сценарий. Перфектната подготовка за гостите е с цел те да бъдат впечатлени и да си кажат, че домакините са хубави хора, с нищо по-лоши от тях.
Тази школа често се практикува, когато визитата е от височайш характер — по-богати и успели роднини, шефове или чужд държавник с повече последователи в соцмрежите.
Сервират се неща, които обричат домакините в следващите месеци да вечерят солети и слама, но поне за миг да се покажат като каймак. Вика се оркестър, нестинари, пуска се 8K Ultra 3D QLED телевизор с 1000-ватова озвучителна система, за да се демонстрира какъв звук и образ вади.
Радев към Зеленски: Не приемам предоставянето на боеприпаси, защото и аз имам ясни отговорности
Прекаленото опиране до постулатите на тази школа обаче крие два риска. Първият е прост — да се направи толкова добро впечатление, че гостите да приемат домакините за магнати и да ги поканят да идат заедно на море на Малдивите, за което да се наложи да ипотекират апартамента. Или да вземат да поискат въоръжение, налично в няколко списъка, но отдавна откраднато и продадено в Африка.
Но по-лошото е, че от помпозност, ядене, зрелища и селфита за социалните мрежи да се покаже какъв джумбуш се случва, не остава време за нормалния човешки разговор. За моментите, в които нищо освен компанията няма значение. А тук компанията не участва, тя е зрител, който трябва да цъка с език и да се възхищава.
Напоследък се формира и трета школа на родното гостоприемство.
Тя е доста по-комплексна. Буквално. Тя произлиза от практиката ние собствено да ходим на гости на по-хубави от нашето вкъщи места. Там ще да поопикаем тоалетната, да влезем с обувките, да надраскаме трибуквен орган, образуван от две пещеристи и едно гъбесто тяло със стотинка по някоя стена или още по-добре — по някоя културна забележителност.
Визитата на Зеленски в България: Какво се случи на срещите? (обобщение)
Може да се понапием и да вдигнем скандал, но като се приберем, ще цъкаме с език и ще си викаме “ей, добре са се уредили, богата работа” и непризнато и злобничко да завиждаме. И ето къде идва от това комплексната гостоприемна школа:
Ами, ако у нас дойдат някакви навлеци, които да опикаят тоалетната, да надраскат стените, да вдигнат скандали и да се напият грозно? Не, мерси.
Да, последователите на тази школа рядко признават директно, че не желаят да поят, хранят и да почистват след гостите си. Те просто си имат други проблеми и не им е до това в момента. Утре трябва да стават рано. Не са завършили ремонта. Съседите имат бебе.
Или пък по-глобални оправдания като:
- Ще ни взимат децата в Норвегия и трябва да сме на стража;
- Искат да ни мобилизират за война;
- Искат да ни обезличат, като ни сменят парите;
- Искат да превърнат децата в джендъри, вместо в двойкаджии, гледащи извращения в тик-ток, както сега;
- Ще ни избият с лабораторно създаден вирус;
- Ще ни избият с ваксината срещу този вирус;
- Ще ни избият с водните следи от самолетите, които ни возят, когато ние отиваме на гости на Запад.
Мнозина ще запитат дали последната школа изобщо е на гостоприемството. Ще си рекат, че тук гостоприемство изобщо не съществува. Но ще сбъркат.
Изповядващите тази школа имат притесненията, опасенията, оправданията и нагласите в аванс. Но от време на време кандисват за гости и макар да минава напрегнато, им е хубаво и вдигат с радост домакински наздравици. И искат да зарадват гостите си, да получат от тях одобрение и добро отношение занапред. И да се насладят на едно от най-великите неща на човечеството — способността му да бъде заедно в добро, в лошо, във весело или в оповръщания килим в хола.
Защото и трите школи по гостоприемство съществуват едновременно в нас.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
