Българите вероятно сме №1 сред нациите по нравствена и емоционална зрялост. Не бързаме да сочим с пръст, търсим вината първо в себе си, имаме страхотно себеусещане и знаем как думите и делата ни се отразяват на околните, заради което сме много премерени.
Ако някой посочи по-адекватна нация, вероятно ще е платен проводник на чужди интереси, служещ на някое НПО, проповедник на сатанистка организация, или просто се шегува. Ние сме много големи кодошлии, което ще бъде разгледано в някой следващ текст.
Нашенецът се вглежда в себе си и ясно осъзнава грешката си, дори за най-дребните неща. Да, той знае, че не е прав да спре лекото си возило на спирка на градския транспорт, за да отскочи до магазинчето за цигари. Затова пуска аварийки и бързешком отива за пакет тютюнево изделие, така че да не се наложи двата рейса и тролеят, пълни с пътници, да чакат повече от 3-4 минути. Дори би махнал с ръка, хем да се извини, хем да обясни, че е нямало къде и е щяло да се наложи 3-4 минути да обикаля да търси място.
Но не е въпрос само на признаване на грешката и извинението. Българинът пръв ще понесе отговорност за постъпката си и ще поправи нанесените от него материални и емоционални щети.
“Ти знаеш ли аз кой съм?” - ще попита често прегрешилият в някоя ситуация, когато стане обект на нечия критика. Именно за да поеме отговорност, той изразява готовност да сподели необходимите лични данни, така че да бъде намерен от длъжностно лице, юрист на ответната страна или ако някой иска да му прати мутри.
Но ние не сме самокритични и отговорни само в битово-социалните аспекти на живота. Във всички ешелони на българското общество вглеждането в гредата в собственото око е инстинкт и изобщо не забелязваме сламката в чуждото.
Ето пример, който би трябвало да е познат на всеки информиращ се по актуалните публични вълнения: БФС.
Борислав Михайлов признава за грешките си и вече втори път подава оставка като президент на футболния съюз. Човек трудно може да постъпи по-достойно при дъното, което представлява футбола ни, при празните трибуни, нулевите радости на националните отбори и вечните съмнения за уредени мачове и яловите продукции на родните школи, бълващи професионални футболисти, чиито най-големи успехи в последните години са умението просто да могат да тичат на игрището, без да се спъват сами в себе си прекалено често.
Но това не е всичко! Футболните управници са толкова самокритични, че цяла седмица обжалват собствените си решения, така че да гарантират провеждането на изряден конгрес, на който да се избере нов президент. Кога ще се проведе такъв конгрес не е ясно, но по-добре да се изпипа всичко, така че да е безупречно.
С ръка на сърцето легенди като Костадинов и Лечков, наред със своите колеги, си признават, че не са успели да излъчат заместник на подалия оставка Михайлов. И апелираха Агенцията по вписванията да не вписва временния заместник. Но ето тук идва човещината на българина:
Агенцията по вписванията вписа в Търговския регистър Касабов въпреки обжалванията, защото, когато има покаяние, има и прошка.
А българският народ повече от самокритиката и поемането на лична отговорност обича само едно нещо. Да прощава другиму.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
