През изминалата година народният представител Делян Славчев Пеевски демонстрира чутовно израстване. Неговият мироглед, организационните му качества, обаятелното присъствие в Народното събрание и лидерската му природа дариха България с политическа стабилност, евроатлантическа целеустременост и вдъхновение за това, че всеки може да се промени към добро.
През 2013 и 2014 г. десетки хиляди протестираха ежедневно срещу отдавна отмененото негово назначение начело на ДАНС. Днес ролята му на смазка и свръзка в управляващата сглобка не е протестирана дори от яростната опозиция, която подви опашка, когато той застана с тялото си срещу опитите да бъде саботирана звуковата уредба в пленарната зала.
Бе санкциониран по глобалния закон "Магнитски" от правителството на САЩ и вместо да тръгне да отмъщава на разклатената задокеанска империя, Пеевски прие критиката и се поправи. Много лесно е да се реагира импулсивно и на инат в такива ситуации, но истинската мъдрост е да видиш грешките в себе си и да спреш да правиш онова, което е разтревожило щатските служби за сигурност.
Доскоро сочен за олигарх, задкулисен фактор във всички ешелони на държавното управление, разрушител на медийната и икономическа среда в страната и кръшкащ от официалната си работа милиардер, притежаващ официално един опел от миналия век, днес Делян Пеевски е за пример на всички.
Слуша, взима участие, инициативен, представлява народа си и си личи, че националният интерес е непрестанна пътеводна звезда в делата и думите му. Дори патриаршеската реч от Йорданцоневден бе белязана от вдъхновението, донесено от скорошна среща с депутата и висшия църковен клир.
Можем само да си пожелаем г-н Пеевски да разреши ситуацията с ръководството на БФС, дострояването на магистрала "Хемус" и да натисне малко конгреса на САЩ да започнат пак да въоръжават Украйна, че от политически предизборни игрички там се рискува съдбата на цяла Европа.
И тук досетливият читател с право ще се запита: Нали този текст е за националните дефекти? Къде са, след като всичко досега е тъй хубаво и оптимистично?
Ето къде е националният дефект: Недоверието в Пеевски продължава въпреки самоотвержената 2023 г. И това недоверие не идва от чужди, ами от свои. От най-своя.
Обидно е, че Пеевски е по-приет за лидер на парламентарната група на ГЕРБ наред с Десислава Атанасова, отколкото на собствената си партия. След отстраняването на Мустафа Карадайъ всички експерти, фенове и хора с повече от осем мозъчни клетки предвиждаха, че е дошло времето му да поеме руля на най-либералната, проевропейска и модерна българска партия.
Номинациите от регионалните структури заваляха. Пеевски бе номиниран за председател на ДПС от всички краища на Вселената. Признанието за неговия труд в последната година бе налице.
И тук дойде шамарът. И от не кого да е, а от философа и най-прозорлив български държавник, раждан някога - д-р Ахмед Демир Доган. Пеевски да бил ръководил ДПС в дует. Наглед смирено и рационално решение, но в никакъв случай демократично.
Представете си в една корпорация някой да постига резултатите, да изнася на гърба си всички тежки решения, да бъде лидер, оратор, вдъхновител, приятел и колега с всички. И вместо да получи заслуженото повишение, да кажат, че ще му измислят пост, който да дели с човек, който просто познава по-отдавна баш шефчетата. Не е справедливо.
Сега пред Пеевски има голяма дилема, но не бива да се съмняваме, че ще вземе правилно решение. Или ще се примири с несправедливостта и ще работи дори по-усърдно, за да се докаже още повече, че е заслужавал. Или ще направи най-сетне собствена партия, в която да цари демокрацията и меритокрацията. А България и Обединена Европа да са най-висша и чиста ценност.
Очакваме изненади.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
