Първият учебен ден наближава, устремен да дари дечинята със светлината на просвещението и благодатни знания и умения. Неминуемите за този ден дъждовни облаци в момента се зачеват, благодарение на Кръговрата на водата, Конвекцията и Орисията. Милиони цветя все още не подозират, че само след няколко дни ще бъдат изхвърлени, защото никой нормален човек няма 50 вази вкъщи. Ей го къде е и заветният втори учебен ден, в който хиляди дечица ще откъснат един среден лист от новите си тетрадки, за да напишат кратък разказ какво правиха през ваканцията.
На добър час!
Началото на учебната година не е неистов празник само за децата, които с трепет ще слушат красиви речи от директорите и учителите и в захлас ще танцуват на неочаквания и винаги оригинален музикален подбор от високоговорителите в училищния двор. За родителите, прародителите и случайните минувачи този ден не е само повод за красиви и супер интересни снимки от тържествата. А е напомняне за това колко високо ценим образованието тук, в България.
Учим се, докато можем, но се образоваме, докато сме живи.
Почваме от първи клас, много скоро след това броим шумно до 12 и сетне масово влизаме във ВУЗ, за да рафинираме познанията си и да ги извисим до академични висоти. Често след бакалавърската взимаме магистратури, докторантури, а и неслучайно България е страната с най-много професори на глава от населението в света.
При това нашите професори толкова много обичат да учат, че много от тях (почти) нямат свои научни публикации, тъй като имат скромно его и са заети да попиват откритията на другите. Но дори да имат свои академични трудове, то те са написани тъй, че да не губят чуждото време с посочване на източници, та да трябва четящият да сверява тук-там. А направо се преписва оригиналът, за да се спести разлистване на прашни книги.
Но образованието ни, дори официално да е привършило с някоя университетска степен, не спира дотук. То тепърва започва, защото ние винаги се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
В училището и университета пестим време и средства, понякога минаваме метър, но след това наваксваме.
Е, с едно дребно препятствие — трябва да учим кормуване, за да имаме книжка. Но сме толкова добри в шофирането, че дори тези от нас, които не могат да си напишат името, накрая се уреждат с книжка. Този народ, жаден за знания и жаден за водене на МПС, няма спирка в развитието си!
Минаваме детска градина, предучилищна, начално, основно, средно образование, изяждаме висшето за обяд, може да направим един Харвард и след това накъде? Ще си кажете, че лягаме на старите си лаври и се мислим за достатъчно образовани, но ще сгрешите. Българите сме смирени и с всеки следващ образователен връх ние само осъзнаваме колко малко знаем и огладняваме за още.
3000 лева за семинар в конферентна зала на хотел, в който да се научим как “да омайваме мъж”? 5000 лева за курс по криптовалути? Тримесечен семестър в онлайн университет по киберпредприемачество? Как да продаваме марули на тигри, как да купим сто имота, без да похарчим нито лев и как да започнем собствен бизнес в Amazon?
Да, благодаря, искам да науча и това, и това, и това. Сега, веднага, колко дължа и ще получа ли сертификат?
И целият този устрем го празнуваме на 15 септември. Няма нещо, което да не искаме да научим. Няма умение, което да не искаме да придобием. Е, освен химията в 10 клас. Тя беше ад.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
