Проектът “100-те национални дефекта” е осъществяван с подкрепата на ООН, НАТО, СЗО и Международното евразийско движение. Целта на рубриката е да покаже уникалните страни на България и така случилия ѝ се народ. Ако искате да я подкрепите, споделете текста със Саудитска Арабия и ѝ кажете, че авторът му е страхотен футболист и Дарик ще го пусне само за 30 милиона ойро.

Българите сме емпати. Може дори да се каже, че сме емпати народа, дето цивилизацията не ни заслужава такива добри и мекушави. Никой не ни бие по главата, а ние от сутрин до вечер съчувстваме, съпреживяваме и се поставяме в обувките на другия. Мислим за другите повече, отколкото за себе си.

Съмнявате се? Отворете коментарната секция на коя да е медия и гледайте коментарите.

Удавил се украинец в наш курортнародът страда за него и се вайка защо не си е умрял на фронта, вместо тука така трагично да прекъсва почивката на себе си и близките.

Рублата станала на стойност под две стотинки веднага ги мислим руснаците сега дали ще изкарат зимата, имат ли си за ядене, или са почнали да пиратстват търговски кораби из Черно море.

Поредното психопатско убийствослагаме смеещо се човече, за да не се напрягат хората от тъжната реалност, в която живеем и да видят нещо положително. На нас ни е свито, повръща ни се от толкова насилие, трагедия и почернени съдби, но важното е да развеселим другите.

От съвсем малки раснем с великолепни примери на емпатия. Още не сме проговорили, защото сме бебе, а “папкахме, наакахме се, вече ни никнат зъбки” е не само наше състояние, а на мама и тате. Съпреживяват. Толкова знаят какво ни е, толкова съпреживяват всичко, което чувстваме и мислим, че си е за цял живот.

От убеждаването, че няма защо да плачем и всъщност не ни боли, до убеждението, че ни е време да се задомим, въпреки че не сме случили още на подходящия човек, ние сме подложени на прекрасна емпатия. Отгледани сред нея, ние няма как да не проявяваме навсякъде и всякога.

Съпреживяваме драмите на най-близките си приятели, но и на напълно непознати хора, излагащи личния си живот на показ в някое телевизионно реалити. Финансовите проблеми на роднините ни са не по-значими от вайкането дали саудитците харчат разумно, вкарвайки си Неймар, Роналдо и Джордан Хендерсън в гащите. За тия пари можеше да ядат пържоли във Варна за цяла година!

Съчувстваме и сме състрадални всякога и с всеки. Но още по-българска е емпатията с прозорлив поглед назад. Да би мирно стояло, не би чудо видяло. На някого му се е случила неприятност, нещастие и е станал жертва на нещо — да е мислил, сам си е виновен. 

Как да не те предредят на опашката — гледай колко място си оставил до предния човек. 

Как да не те щипне чичкото в рейса — гледай как си си разголила кълките.

Как да не ти вземат бизнеса четен на брой джуджета — гледай как си се напечелил, без никой да ти пречи.

Заради емпатичния си профил, ние сме неспособни на егоизъм, нарцисизъм и злина. Освен ако не се налагат. Няма да задържим вратата на асансьора, защото качването по стълбите е полезно за сърдечно-съдовата система. Няма да платим заплати на работниците си, за да не робуват на материалното, а и за да ги стимулираме, че животът може и да е хубав, като им покажем новото си луксозно возило. Ще спукаме гумите на комшията, защото ако кара така, както ни паркира на мястото, сигурно го спасяваме от катастрофа. 

Ние дори завиждаме с емпатия. От комшията, който се е похвалил с чисто ново и скъпо возило: “Сега ще има да му трепери да не му го одерат, да не мине през дупка да го строши. А и много ги крадат тия” до възхищението ни от постиженията на другите народи: “Това голямо, красиво и старо френско шато сигурно струа майка си и баща си зимата да се отоплява”. Не можем да завидим с истинска злоба и малодушие, просто сме такива душички.

Приятел се е сгаджосал с красива жена — сигурно ще му изневерява, на парясница изглежда.

Колега е повишен — дано не пипне някаква кожна болест от целуването на шефския задник.

Някой има повече лайкове на тъп виц във Фейсбук — тюх, ще се главозамая от тая слава и ще спре да е истински човек.

Та, ако случайно някога се усъмните дали сте добър човек, се сетете, че сме родени в България със свръхдоза емпатия в организма си. И е невъзможно да сте зъл човек и да грешите. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в SoundcloudSpotifyApple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedInФейсбук, TikTok и Инстаграм