100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Държавният автопарк

България и българите любят, тачат и милеят своите превозни средства. Още от ония топ времена, когато оставяме Азовската околия на появяващите се около 1000 години по-късно братя руснаци, когато имаме най-хубавите, силни и бързи коне, ние знаем как да се придвижваме със стил, скорост и стремителност.

И какво по-логично от това нашите държавници и общинари, боили и багаини да се движат с най-добрите коне, имащи по три конски сили? Или най-добрите лимузини, имащи всички екстри и двигатели с мощността на немски въглищен ТЕЦ?

100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Вярвате ли в BG-ALERT

Такава ни е културата, такива са ни ценностите и обичаите, че може децата да са гладни и да си легнат, хапнали само краищник хляб, наквасен с ракия, но за коня, катъра, мулето, магарето, камилата или Ладата ще има. И това е за обикновения човек, който може да няма покрив над главата, но как така без втора кола, ами ако едната влезе в сервиз?

Затова и не върви големците ни да вървят. Това няма да го разберат примерно в Нидерландия, където целият общински и държавен апарат страда от такъв мобилен недоимък, че от нямане на автомобили се събират на групички и си подават да душат спица на велосипед.

100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Бай Контингент

Ако имате удоволствието, не, ами привилегията да сте в София, само за десетина минути ще ви подминат няколко кортежа с важни държавнически особи. Кортежите в най-компактния си вид ще са с поне два джипа и лимузина, но има и по-добри комбинации, ако сте късметлия.

Тук наивникът би попитал къде толкова ходят нашите важни министри, депутати, шефове на агенции и агенти на шефове, колко пък все трябва да са някъде другаде. Но наивността е голяма, защото често в техните возила се развозват техните съпруги, любовници, челяд, покупките им или шофьорите им имат да си свършат и те някаква работа. Съответно тези возила не са само за тях, а реално са за народа.

100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Ротация на врътките

Затова България е държава, в която може да няма за едно или за друго, но стане ли държавната лимузина на повече от 6 години, се пуща нова поръчка. Не отива нашият управленец да отива с нещо раздрънкано. Или да се вози в такси, плащайки от своя джоб. Служебна, задължително, може и с шофьор, но може и сам да си я юрка, особено ако прави клипче за Фейсбук, за да покаже колко хубава магистрала е построена почти в срок.

Държавният автопарк е изпълнен и с други, специализирани и затова по-скучни возила. Те не струват на нацията никакви пари, за щастие, защото за линейките за бебета събираме пластмасови капачки. Доста е досадно, вместо да си хвърли човек капачката на улицата, или ако е малко по-смотан - в контейнер за отпадъци, да обикаля цял ден с капачки в джоба заради някаквата си линейка.

100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Народните мъдрости

Но за радост пари за бронирани лимузини и джипки с антенки има, защото ако събирахме капачки и за тях, трябваше да пием прекалено много газирано и да ни заболят далаците.

Да, популисти може да попитат с какво автопаркът на българските власти ще бъде ощетен, ако по-скъпите возила се заменят с баничарки втора ръка, доказали се на издръжливост след 300 000 километра по родните друмища. Но това е все едно да питаш защо Ким Чен Ун е най-дебелият в Северна Корея. Защото му отива.