“Тоя виц го знам, ама по друг начин” е честа реакция към разказан ни анекдот, когато искаме да секнем ентусиазма на разказвача, ако си мисли, че само той го е чувал. В дните след избори този израз е доста симпатична метафора за изненаданите ракции на кандидатите, които са решили, че народната любов им е в кърпа вързана.
Българите сме хора с високо самочувствие за себе си. Познаваме се, вярваме си, че имаме страхотни намерения за общото благо, разбираме ситуацията и идеите ни са уникални. Та само ние, поединично, можем да се справим с проблемите ни като общност. Имаме и достатъчно приятели и роднини, които да ни окуражат, че си е точно така.
Имаме и Фейсбук балон, в който получаваме лайк под снимката си, когато получим номерче, задето сме се кандидатирали за нещо. И ако имаме 1000 приятели и 200 лайка, това значи, че имаме минимум от 20% от народната подкрепа. А половината даже не гласуват, така че ще пожънем 40%. Няма какво да се обърка.
Разбира се, има други кандидати, а те правят в общи линии абсолютно същото като нас. И те са уникални решители на въпроси, оправячи на проблеми, носители на новото или пазители на старото. Но имат доста кусури в сравнение с нас. Млади или стари са, опитни или опетнени са, правили са много компромиси преди или не им се е налагало да взимат тежки държавнически решения.
Докато ние сме 100% тамън, спор няма. И нашата си интимна социлогия ни го показва, пишем си с приятели, те ни обещават да гласуват за нас, че даже и да ни споменат на други и да ги окуражат да ни подкрепят. Дават ни по телевизията и по ютюб, муцката ни осветява улици и булеварди от видими отдалеч билборди. Няма как някой да не ни знае, а щом ни знае, няма как да не ни хареса и избере.
Тогава защо имаме по-малко гласове, отколкото палци под профилната снимка? Каква е тази несправедливост?
Кой ни е виновен за несретния резултат? Ние? Глупости, не може да сме виновни ние, та ние сме си чудесни и щяхме да свършим толкова много правилна работа, да вземем справедливи решения и да донесем прогрес, урожай, берекет и успение за всинца.
Не, има нещо гнило. Измама. Черна кампания срещу нас от онези, срещу които ние водихме черна кампания, която е отблъснала хората. Народът и той е глупав, не ни е разбрал и харесал.
Обясненията са обяснения, но ние сме гневни. Собствената ни социология обаче предвиждаше победа, а не унижение. Ние сме около 700 000 български граждани, които допреди малко бяха кандидати за кметове и общински съветници с победа в кърпа вързана.
А сега оставаме кибици.
До следващите избори, където интимната ни социология със сигурност няма да ни изневери. Защото сме най-оптимистичният народ, поне за собствената си цена и място в обществото.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
