В навечерието на годишнината от войната може категорично да кажем, че светът е променен. Той е нов, но същевременно дава усещането за старо колкото света състояние на несигурност. Не е и никак прекрасен, какъвто всички очакваха да бъде след края на Студената война. Вместо да станем свидетели на Края на историята, обещавана ни от автори като Франсис Фукуяма, пред очите ни се разгръща поредният исторически цикъл на човешка лудост и глобална несигурност.
Експерт по турска политика: Земетресението в Турция може да бетонира властта на Ердоган
Безпрецедентният мир на новото време приключи и цели поколения останаха изненадани от неумолимия ход на историята, който е правило, а не изключение. Натрупаната политическа енергия в международните отношения от последните 15 години кулминира в експлозия на човешката лудост, изправяйки човечеството до нива на риск, сравними само с Втората световна война и Кубинската ракетна криза.
Неумолимият ход на събитията променя глобалната среда за живот, а отделните елементи на общата структура на международните отношения преживяват собствени трансформации и смело стъпват отгоре му или затъват в блатото на историята. Безпрецедентната агресия на Русия от последната година не само ни припомни, че не сме по-различни от хората през изминалите векове, но и подейства като опреснителен шамар за европейската цивилизация, която сякаш наистина беше приела концепцията за Края на историята за истинна и непогрешима.
“Не сме никъде”. Изгубеното поколение на Украйна и войната за класните стаи
Общата структура за сигурност се променя, а под нейния напор промяна търпят и отделните структурни елементи. Ето защо да проследим бързия ход на историята през последната една година е необходимост, за да може да си дадем сметка какво ни очаква в бъдеще. Затова оценката на изминалата година би следвало да бъде дадена под формата на отговор на въпроса “Какво се промени?”.
Какво се промени за Запада?
Вярно е, че кризите консолидират така, както никое друго събитие. Кризата в Украйна на първо място задвижи процес по сближаване и уеднаквяване на западната геополитическа мисъл. Измина много време от ужаса на 11 септември 2001 г., който сякаш бе последният голям вектор на абсолютно единство, що се касае до общата западна външна политика. Дори анексията на Крим през 2014 г. не бе достатъчна, за да накара евроатлантическия свят да застане с цялата твърдост и увереност, която би следвало при подобен акт, който застрашава регионалната и глобалната сигурност.
Що е „Магнитски“ и защо има почва у нас?
Енергийната зависимост от Русия, допускането на тежки руски и китайски лоби групи, търпимостта към отявлени проруски политически субекти в националните парламенти, както и неглижирането на военните ангажименти на някои от държавите, бяха част от този свят на Франсис Фукуяма, в който безаналоговият Запад е победил и няма нужда от съпротива срещу политическо и икономическо джудже като Русия или военно слаб Китай. За една година практиката на реалността разби теоретичната постановка на идеалистичната концепция за световен ред, в който държавите са надживели ужаса на войната, конфликтите са се превърнали в краткосрочни локални сблъсъци. Такъв вид промяна, или по-скоро връщане в реалността на човешката природа, поставиха новия фундамент на Западното единство. Никой не оцелява в свят с блоково разделение, ако лагерът му е пропукан от дълбоки бразди на несигурност, недоверие и игра с противниците. Днес с позициите си ЕС и НАТО демонстрират все по-задълбочаващо се сътрудничество, а процесът по приобщаване във военния съюз на Финландия и Швеция е още една крачка към втвърдяване на линията на съприкосновение с това, което се формира като нов Източен блок.
2022 година: Прелюдия към новия световен ред
Фрагментираният Запад претърпя година на промени и под натиска на заплаха задвижи отново позабравените интеграционни процеси от края на миналия и началото на настоящия век. Повишаването на сигурността в изнесената предна линия на НАТО е нещо, което се оказа ефект от войната, която беше започната именно с този аргумент - “че Западът повишава риска по границата с Русия”. Обратният ефект на руската агресия задвижи процеси, чието глобално значение тепърва ще нараства и ще правят западния алианс по-силен.
Какво се промени за Украйна?
За една година Украйна направи трансформация, която други държави са правили с векове. От слаба, корумпирана, разкъсвана от вътрешни противоречия и лутаща се между два центъра на власт тя се превърна в стабилна, единна, целеустремена и най-вече с ясни приоритети за бъдещето държава.
“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?
Стабилността не идва от това дали в момента на територията на Украйна има чужди войски, или не. Държавата се стабилизира, защото само няколко часа след нападението вече беше изкоренен най-отровният клон на общественото противоречие в колективната мисъл на социума. Ако анексията на Крим не успя, то бруталната атака на Русия и изсипаният огън и мрак върху цивилното население превърнаха всеки колебаещ се в идентичността си в националност - украинец. Това е и единството, от което всяка една национална държава има нужда. Ако доскоро наративът за липсващата украинска национална идентичност беше разпространен не само в Русия, но и в части от Украйна, то за една година не просто украинската нация се затвърди като фактор, но и се превърна в една от най-устойчивите в света. Промяна от такъв мащаб е историческа и това, че се случва в рамките на една година може да бъде характеризирано само като история в действие на бързи обороти.
Каква е тежестта на речта на Владимир Зеленски пред Конгреса на САЩ?
Националната идентичност и стабилността на държавата непременно водят към целеустременост и поставяне на приоритети за бъдещето. Неслучайно вече се говори какво ще се случва с Украйна след войната и как тя ще се възстанови. Държавата Украйна се превърна в психологическа граница на континента Европа с Азия и тази и роля ще отреди не малко влияние в европейската политика. Помощта, която държавата получава, ще бъде преобразувана от военна мощ днес, в политическа сила утре, а това на свой ред отрежда на страната да става все по-важна и ключова не само на регионално, но и на глобално ниво.
Промените за Украйна започнаха преди година, но ще продължат още дълго и от това зависи не само нейното благополучие, а и регионалната сигурност и глобалното спокойствие. Предвид невъзможността на човечеството да надскочи обичайното си състояние на силово противопоставяне, една такава държава в лагера на Запада е не просто ценно попълнение, а и нужда.
Възможно ли е падналите ракети в Полша да бъдат прелюдия към сблъсък между Русия и НАТО?
Какво се промени за Русия?
Да кажем, че Русия е претърпяла промяна в смисъла на заложеното в контекста на украинските промени, би било наивно. Експанзията и отечествените войни за Русия са нещо толкова обичайно колкото и войните в Европа през изминалите векове. Руският геополитически код на съществуване, без значение дали говорим за царство, съюз на социалистически републики или федерация, е непроменен. Следователно, трудно можем да говорим за същностна промяна в Руската федерация през последната година, дори напротив - завръщат се към своя собствен външнополитически ритъм на съществуване.
Въпреки това промяна има. В условията на глобалния свят Русия успя да покаже, че не желае да се променя и това промени отношението на света към нея. Светът, поне в тази му част, който наричаме Западен и отдавна се е превърнал в най-предпочитано място за живот. Свят, който очевидно вече не търпи енергиен и ядрен шантаж, а това е голям удар по руската концепция за външна политика.
Каква е разликата между парламентарна република и президентска република
Промяната в Русия едва ли ще видим на генетично ниво в политиката, но битовият човек започна да разбира и ще продължи да усеща все по-тежко решението на държавата му да се откъсне от цивилизацията, към която векове наред нацията му е била прикрепена. Целенасоченото противопоставяне на Русия срещу всичко западно заплашва да преобразува тъканта на обществото в неговата цялост. Защото Западът не е просто “неолибералната идеология, която заплашва семейните ценности”. Той е изкуството, той е спортът, той е модата, той е всичко, което се развива от Ренесанса до днес и оказва глобалнов влияние чрез меката сила на културния напредък.
Тоталното откъсване на Русия от всичко западно, а това вече не е само въпрос на избор на Руската федерация, а и на санкционно поведение от самия него, започна да променя идентичността на руската нация. Това ще се засилва с времето, а тази първа година е просто началото на трансформация, която би могла да разпадне или да роди нова нация. Като малък пример следва да си представим какъв би бил ефектът на невъзможността новият политически елит да получава образованието си в европейските научни центрове, нещо което още от царския период на Русия е не просто обичай, а и задължение. Откъсването на Русия от западната цивилизация е тази дълбока промяна, която привидно в момента не оказва влияние, но дългосрочните последици от ефектите, отложени във времето, могат да бъдат също толкова драстични, колкото и бързата трансформация на украинския народ, но с обратен знак.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
