Ако има нещо, което беляза цялата 2022 година, то това е безпрецедентната агресия на Русия в Украйна. Когато има толкова силен дестабилизатор на структурата на международните отношения, обикновено голяма част от останалите събития са повлечени от гравитационната мощ на този процес. Ето защо един годишен поглед на международната политика неминуемо трябва да бъде пречупен изцяло през призмата на конфликта, тъй като той сам по себе си задвижи процеси, финалът на които ще бъде съизмерим с падането на Берлинската стена в края на Студената война, серията от конференции след Втората световна война и подписването на Версайския договор след Първата световна война. Актът на агресия, който Путин извърши на територията на Европа, не е просто завоевателен марш към нови територия. Той е и фактическо оспорване на формиралия се след края на Студената война световен ред.

“Загуба на легитимност на властта”: Каква беше турбулентната вътрешна политика през 2022?

Три са основните произтичащи афекта от войната в Украйна през 2022 година. Общата структура на международните отношения беше оспорена и каквото и да се случи до края на конфликта, ще бъдем свидетели на преструктуриране на международния ред - това първо. Второ, консолидацията на Запада. Трето, символично откъсване на Русия от европейския континент.

Нов световен ред

Събития като войната в Украйна са ключови за движението на историята. Въвличането на толкова много държави, пряко или косвено, винаги приключва с предоговаряне на общите положения в света. Така е било след 30-годишната война в Европа, след Наполеоновите войни, след Първата и Втората световна война. По естествен път това се случи и след дезинтеграцията на Източния блок. Това ще се случи и сега, когато светът седне на масата на мирните преговори, без значение какъв ще бъде изходът на войната. Ето защо външнополитическият обзор за 2022 година неизбежно е подчинен на конфликта в Украйна.

Защо играта на Борисов е маратон, а не спринт: Трите слоя на ГЕРБ за водене на политика

С началото на тази война Русия на Путин даде заявка за предоговаряне на общата глобална рамка на взаимоотношения. Форматът, в който светът се движи през последните 70 години е този на ООН и формалната власт, която имат постоянните членки в Съвета за сигурност към организацията. В този формат има ясно поставени условия за суверенитета на националните държави, а със завоевателната си война Русия абсолютно отхвърли тази общоприета рамка. Под фалшивата обосновка за денацификация Руската федерация нападна за пореден път друга национална държава с цел откъсване на територии. На практика този акт сам по себе си е оспорване на световния ред и заявка за предоговарянето му.

От началото на войната до днес Съветът за сигурност към ООН на практика е блокиран поради положението на Русия на постоянен член в него. Непреодолимите различия по темата с Украйна поставиха най-голямата международна организация в патова ситуация, която не просто осветли слабостите на настоящия ред, но оформи евентуалните бъдещи лагери за бъдещия. Китай като друг постоянен член запази неутралитет по голяма част от темите, което е своеобразна подкрепа за действията на Русия, а оттук следва и съгласие със следствията от конфликта, които са предоговаряне на общата рамка на глобалната политика. Оттук следва и може би най-важният афект от конфликта в Украйна, а именно - през 2022 г. се постави началото на нов свят, който тепърва предстои да разберем дали ще бъде формиран от два големи блока на противопоставяне по модела на Студената война, или друга по-гъвкава форма по примера на досегашната система.

“Гешев е радост”. Защо главният прокурор взе награда в чест на непримиримия към мафията Фалконе

За Запада

От години евроатлантическите структури за сигурност и икономика търпяха застой с много малки изключения. Периодът след Студената война и безпрецедентната глобална доминация на САЩ през 90-те години създаде илюзорно чувство в Западната цивилизация за “край на историята” и тотална победа на демокрацията над авторитарните режими. След възхода на Китай, грузинската война на Русия и анексията на Крим стана ясно обаче, че тази илюзия не може да продължи. Невъзможността на Европа да отговори на събитията от 2014 г. по време и след анексията на Крим поставиха много въпроси за общата рамка за сигурност в Европа. 

Руската инвазия успя да извади всички тези негативи на преден план и позволи на Европа да се отърси от “Вечния мир”, в който бе попаднала. Само за няколко месеца след началото на войната започна ударно преструктуриране и предоговаряне на енергийната политика на континента, след като стана ясно, че именно “течната дружба” с Русия захранва амбициите на Путин за засилване на влиянието му на глобалната сцена. Обединяването на Европа около дистанцирането от Русия и началото на редица от санкционни пакети в крайна сметка откъснаха политически и икономически Руската федерация от Европейския континент. Опреснителният шамар, който Путин удари в сферата на сигурността на Европа, резултира в по-голяма подкрепа за Украйна и опит за повторно задвижване на интеграционните процеси в Западните Балкани, за да се предотврати възможността за запълване на силов вакуум от страна на Русия в региона.

Кого обслужват и на кого вредят изборните правила в България

На ниво НАТО ефектът от инвазията беше още по-осезаем. Много от държавите, които доскоро не изпълняваха заложения минимум от 2% за военен бюджет от БВП на страната, започнаха да инвестират в отбранителната индустрия. От друга страна заплахата, която Русия доказа, че представлява, тласна Финландия и Швеция към процес за присъединяване към военния алианс. Разширяването на съюза в посока скандинавските страни е нещо, което през 2021 г. не само, че не беше на дневен ред, но и звучеше рисково за общата структура на сигурност. Днес, след като рисковете изпревариха акта на разширение, няма причина НАТО да не приеме още две държави в отбранителния съюз. На практика инвазията на Русия, която често се определя от руската пропагандна машина като отбранителна от Запада, задвижи процеси именно по доближаване на НАТО до границите на Руската федерация.

За Русия

Вече стана ясно, че руската инвазия в Украйна надскача първоначално заявената идея за “денацификация” в западната съседка. Една стъпка по-дълбоко виждаме процес по деукраинизация чрез масов терор над цивилно население. Още една стъпка по-навътре и стигаме до геополитическия мотив за оспорване на международния ред и овладяване на пространства, които биха дали абсолютни военни предимства в Черно море. Нека тръгнем отзад напред сега, за да изплуваме отново до повърхността и да видим резултатите от изминалата година.

Процедури, хватки и времеви рамки: Какво следва след отхвърлянето на проектокабинет “Габровски”

Руската инвазия забоксува сериозно и премина от светкавично настъпление в началото на конфликта към дефанзивни действия в окупираните територии до края на годината. Сухопътният мост с Кримския полуостров струваше скъпо, но все пак се осъществи. От друга страна обаче първоначалните намерения за достигане до Одеса и пълно откъсване на Украйна от Световния океан не се осъществиха. При така стеклите се обстоятелства не бихме могли да твърдим, че овладяването на геополитическите пространства, нужни на Русия за доминация в Източна Европа, а оттам и върху Световния остров (Европа, Азия, Африка), е успешно. Вследствие на това бъдещото предоговаряне на международното положение може да не бъде толкова благоприятно за Русия, колкото се смяташе в началото на войната.

Деукраинизацията продължава да е в действие чрез удари по цивилни обекти и критични инфраструктури през зимните месеци. Въпреки това стана ясно, че обратно на първоначалните очаквания на Русия, че ще бъдат посрещани като освободители, руската армия се сблъска с изключително враждебно население. Това усложнява и оскъпява многократно поддържането на окупираните територии, което на свой ред прави това пространство, вместо източник на мощ, място, което поглъща сила и ресурси.

Денацификацията като аргумент мигновено се пропука на ниво ЕС още в първите дни на войната, но Русия продължи да настоява на тезата си, което в крайна сметка остана за вътрешно-политическа употреба в Русия и за подхранване на хибридната война навън. Стремежът за морално оправдание на военните действия е похват, който всяка воюваща държава прилага, но за Русия невъзможността да обясни причините за инвазията с нещо повече от геополитически амбиции за повишаване на държавната мощ е факт, който ще тежи изключително много, когато се седне на масата за преговори.

Възможно ли е падналите ракети в Полша да бъдат прелюдия към сблъсък между Русия и НАТО?

Обобщението на процесите може да звучи така - 2022 е годината, в която се постави началото на новия световен ред. Какъв ще бъде той предстои да разберем, но със сигурност ще зависи от развитието на войната в Украйна. Този факт е ясен на всички глобални играчи на сцената, което означава, че тепърва ще ставаме свидетели на военно-техническа, икономическа и дипломатическа надпревата за по-удобно кресло на масата на преговорите.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

За забавни видеа ни последвайте в TikTok

Следвайте ни и в Инстаграм