Не смятам, че съществува истински дебат по темата за запазването на въглищните електроцентрали, имайки предвид чисто икономическите причини и производствените разходи на всички въглищни ТЕЦ-ове в региона.
Това заяви Северин Въртигов, кънтри мениджър и търговски директор на Енери, по време на форума Darik Business Radar: Бизнесът през следващото десетилетие, организиран от Darik Busines Review.
От една страна, в публичното пространство много често се прокрадват мненията за това как трябва да запазим въглищните си централи, да ползваме местния ресурс и т.н., но в същото време, много често същите хора казват колко важно е България да остане нетен износител на електроенергия.
Двете неща, всъщност, няма как да съществуват в едно изречение, според Въртигов. Електроенергията се изнася от по-евтината пазарна зона към по-скъпата. Запазвайки въглищата си и термалните централи, ползващи този ресурс, означава, че цената в България е значително по-висока.
При такава ситуация страната ще внася електроенергия от Румъния и Гърция. Това не е толкова страшно, според Въртигов, имайки предвид това, че от консуматорска гледна точка всеки би предпочел евтин внос и потребяване на по-евтина електроенергия.
По отношение на дела на ВЕИ-тата в производствения микс, Въртигов заяви, че в западните държави производственият микс се променя много по-бързо, отколкото в България поради по-улеснени процедури за развитие на проекти и заради по-голям интерес на крайни консуматори за закупуване на зелена енергия.
Според него трябва да се отчете и фактът, че с цел намаляване на въглеродния си отпечатък, през последната година и половина много български компании обявиха публично подписването на дългосрочни договори за доставка на зелена енергия.
Това е един сравнително лесен инструмент за намаляване на въглеродния отпечатък, като от тази практика се възползваха дори стари индустриални компании, като КЦМ, Етем Гестамп и голяма част от телекомите, отбелязва Въртигов.
По въпроса дали страната трябва да бъде вносител или износител на електроенергия, Въртигов смята, че усилията на всички в електроенергийния сектор по-скоро би трябвало да са насочени към повече интеграция, т.е. по-голяма междусистемна свързаност между България и съседните държави.
Това, че можем да внасяме евтина вятърна енергия от Румъния, където предпоставките за такова производство са значително по-добри и в същото време да изнасяме соларна енергия е нещо, от което ще спечелят и двете държави и целият регион, смята той.
По отношение на готовността на инфраструктурата за присъединяването на още ВЕИ източници, Въртигов посочи, че и в момента в страната се реализират големи проекти. Инсталираният капацитет на соларни мощности се е удвоил за последната година и няколко месеца. Въпреки това мрежата изпитва трудности, според Въртигов.
Трябва да се отбележим фактът, че голяма част от средствата по Плана за възстановяване са насочени точно към мрежовите оператори, т.е. предстоят големи инвестиции в мрежата и разширяване на нейния капацитет.
Допълнителен капацитет за нови присъединявания ще се освободи след инсталирането и на мощности за съхранение на енергия. Първата процедура по Плана за възстановяване вече беше публикувана, като само по тази мярка се очаква да се финансират съоръжения за съхранение с общ капацитет от 575 мегавата, каза Въртигов.
По различни оценки само наличието на тези мощности ще позволи инсталирането на над 1 500 мегавата ВЕИ.
По отношение на потенциала за развитие на ВЕИ в България, Въртигов смята, че трябва да се мисли на регионално ниво, защото по този начин се споделят предимствата на различните държави.
В България соларната технология е с най-голямо предимство и през последните 3-4 години над 90% от инсталираните ВЕИ мощности са именно соларни поради факта, че производството от фотоволтаична централа в у нас е около 25% над средното за Европа.
В същото време, пазарът е интегриран и когато България няма нужда от толкова от соларна енергия, тя се изнася за Румъния, Унгария, Австрия, докъдето има достатъчно междусистемна свързаност, отбеляза Въртигов.
По негови думи България има потенциал и за офшорни вятърни централи. Вече е се говори усилено за промяна на регулаторната рамка в тази посока. За съжаление, развитието на проекти отнема около 10 г.
Дотогава енергийният експерт очаква по-бурно развитие при соларните централи и развитието в по-малка степен на вятърните. В Румъния положението е точно обратното – много повече проекти за вятърна енергия и значително по-малко за фотоволтаици.
ESG
Интересът към ESG расте с всеки изминал ден, заяви Въртигов, посочвайки, че 97% от компаниите от борсовия индекс S&P500 имат ESG рейтинг.
Изглежда, че интересът на консуматорите към това да имат по-висок ESG рейтинг нараства непрекъснато. Наличието на висок ESG рейтинг е критерий и за по-достъпно и атрактивно финансиране и съответно по-бърз растеж, допълни той.
Тази тенденция е по-силна в Западна Европа, но лека полека с малки стъпки това се случва и в нашия регион и все по-голяма част от корпоративните клиенти ще осъзнават необходимостта от наличието и поддържането на високо ниво на ESG рейтинг, смята Въртигов.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
