Движението на лихвите в краткосрочен план зависи от две неща – от БНБ и от търговските банки.
Тъй като сме в условията на валутен борд и Българска народна банка разполага с малко инструменти, с които може да влияе върху лихвените и финансовите условия у нас, тогава всичката власт - по отношение на определяне на лихвите, отива в ръцете на търговските банки.
Това заяви главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в отговор на въпрос ще се повишават ли банковите лихвени проценти у нас по време на форума Darik Business Radar, организиран от Darik Business Review: Бизнесът на следващото десетилетие.
Той допълни, че лихвите, свързани с EURIBOR, вече са се покачили, но тези в лева в голямата си част остават обвързани с осреднените депозитни лихви, които всяка банка изчислява сама за себе си. Поради тази причина те ще се запазят ниски още известно време, смята Павлов.
Влизането на България в еврозоната пък ще увеличи банковата ликвидност, което ще накара депозитните лихви да растат по-бавно и ще способства лихвите по голяма част от кредитите да останат ниски за известен период от време.
Какво да очакваме от парична политика на водещите централни банки в следващите години?
Водещите централни банки, като ЕЦБ и Федералният резерв, изглежда са приключили с процеса по увеличаване на лихвите, смята експертът. Средата обаче е много динамична, като не е ясно войната в Близкия изток какво влияние ще окаже върху цените на суровините.
Международната общност полага усилия да ограничи този конфликт и да не допусне неговото разрастване. Ако не успее обаче, ще наблюдаваме нови шокове, свързани с енергийните цени, което може да доведе до ново покачване на кинфлацията, според Павлов.
В такъв случай могат да се очакват нови увеличения на основните лихви, които експертът се надява да не са съществени.
В сценария на Уникредит Булбанк за банковата система, изготвен наскоро, се предвиждат три намаления на основната лихва в еврозоната през втората половина на следващата година. От банката работят с хипотезата, че от 4.5% тя ще падне на ниво от 3.75% в края на 2024 г.
Овладяването на инфлацията и движението на лихвите
Таргетът на ЕЦБ за инфлацията в дългосрочен план е 2%, но има достатъчно изследвания, сочещи, че за икономиката на еврозоната максималното препоръчително ниво на показателя е около 4%, заяви Павлов.
Има фактори, които вероятно ще придвижат инфлацията в малко по-висока траектория в следващото десетилетие, сред които е и зеленият преход, прогнозира експертът.
Според Павлов, ще е интересно да видим дали ЕЦБ няма да промени представите си за препоръчителното ниво на инфлация и да таргетира стойности, близки до 3%.
Това е важно за догонващи икономики, като българската, защото означава, че максималните стойности на показателя биха могли да бъдат достигнати, без да вредят.
Препоръчително за родната икономика е увеличаване на инвестициите, което да намали разликата между тях и спестяванията и да формира очаквания за малко по-високи лихви, каза Павлов.
Дигитализацията на банките
Банките са стигнали доста далеч в процеса по дигитализация. Според Плавлов, не сме далече от момента, в който единственият начин да получите кеш ще бъде на банкомат.
Важно е обаче този процес да е в интерес на клиентите, а не само на самите банки, допълни експертът.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
