ЕС да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Емисиите на парникови газове да бъдат намалени с над 50 процента до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това предвижда зелената сделка и на базата на нея България ще води разговори по време на климатичната среща на върха КОП 28 в Дубай.
Президентът Румен Радев ще направи официално изказване пред световните лидери на форума. Позицията, която Радев застъпва, е, че страната ни счита, че преходът към екологична неутралност трябва да бъде социално и икономически справедлив. Трябва да се гарантират защита на работните места и минимални загуби за индустрията.
Getty Images
Една от важните теми, които ще бъдат дискутирани на форума, са вноските и разпределението на средствата в Глобалния зелен фонд. България участва като вносител и страна членка на ЕС, а общата сума във фонда трябва да достигне 100 милиарда долара. Тези пари са предназначени за пари, пострадали от климатичните промени и за насърчаване на индустриални и социални промени.
Павилионът на Китай. Getty Images
Президентът Радев ще открие официално българския павилион на Дубай Експо, на него български предприемачи, учени от БАН и представители на местната власт ще представят напредъка и приноса на страната ни в декарбонизацията. Президентът Радев ще има двустранни срещи с президента на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед ан Нахаян и с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Какво знаят българите за Зелената сделка на ЕС? Най-често тя се свързва със затваряне на въглищните централи, загуба на работни места и спиране на дизеловите автомобили. Всъщност, това е най-амбициозната реформа, която Европейската комисия прие, за да се намали замърсяването на околната среда, обезлесяването и изменението на климата - все проблеми с реални последствия върху живота на хората в България и по света. Именно поради това Европейската комисия пое ангажимент да положи усилия за опазването на околната среда и да превърне Европа в неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.
За целта ЕК обеща пари срещу инвестиции в проекти, които целят намаляване на замърсяването на околната среда.
Последната ключова международна среща по проблемите на околната среда, климата и устойчивото развитие се проведе в Париж през декември 2015 г., като в нея участие взимат 196 страни. От тях 96 страни ратифицират Споразумението от Париж, което цели полагането на максимум усилия за намаляване изхвърлянето на парникови газове, задържането на нарастване на средната температура на планетата значително под 2°С, спрямо прединдустриалните нива, като се продължат усилията увеличението и да не надвишава 1,5°С. То влиза в сила през ноември 2016 г.
В края на 2019 г. ЕК представи „Европейска зелена сделка“ („Европейски зелен пакт“), която си поставя няколко цели.
Всички 27 страни от ЕС поеха ангажимент Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. За да се постигне това, те се ангажираха да намалят емисиите с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата през 1990 г.
Втората цел е намаляване на емисиите на CO2 за нови леки и лекотоварни автомобили. Като до 2030 г. намалението на емисиите за леки автомобили трябва да е с 55%, а на лекотоварните – с 50%. До 2035 г. пък новите автомобили трябва да отделят 0 емисии. Страните от ЕС вече приеха правила, ефективно забраняващи продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Засега въвеждането на забраната се отлага заради несъгласието на Германия. Готвеният от Брюксел нов екостандарт "Евро 7" от идната година обаче може да ускори процеса.
Комисията също така насърчава разрастването на пазара на автомобили с нулеви и ниски емисии. По-специално тя се стреми да гарантира, че гражданите ще разполагат с необходимата инфраструктура за зареждане на тези автомобили за кратки и дълги пътувания. На практика това означава инвестиции в зарядни станции за електромобили.
До 2030 г. 35 милиона сгради могат да бъдат санирани и да се открият 160 000 допълнителни „зелени” работни места в строителния сектор.
Комисията предлага да се повиши на 40% делът на възобновяемите източници в енергийния микс на ЕС. Чрез определянето на допълнителни цели в предложенията се стимулира използването в промишлеността и транспорта на възобновяеми горива, като водород.
Чрез новия Социален фонд за климата ще бъдат подкрепени гражданите на ЕС, които са най-тежко засегнати или са изложени на риск от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността. Фондът ще осигури 72,2 млрд. евро за период от 7 години за финансиране на саниране на сгради, достъп до мобилност с нулеви или ниски емисии или дори за подпомагане на доходите. Освен домовете, обществените сгради също трябва да бъдат санирани, за да използват повече възобновяема енергия и да бъдат по-енергийно ефективни.
Друга цел, заложена в зелената сделка, е страните да санират поне 3% от разгънатата застроена площ на всички обществени сгради ежегодно. Да се определи референтен показател от 49% за възобновяемите източници в сградите до 2030 г. Да се увеличи използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане с 1,1 процентен пункт на година до 2030 г.
Откъде ще дойдат парите
За да се осъществят тези цели, ЕК представи и най-мащабния пакет от реформи. Те включват огромни инвестиции в икономиките на страните членки за модернизация, иновации, зелена енергия, образование, транспорт, строителство, но и повишаване на разходите за домакинствата.
Съвсем естествено пакетът за възстановяване след Ковид пандемията (NextGenerationEU, механизъм от Плана за възстановяване на Европа) и дългосрочният бюджет на ЕС 2021-2027 г. се фокусират върху действия, свързани с устойчивото използване на енергийните ресурси, ускореното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и интелигентното управление на енергията. Една трета от инвестициите по Плана за възстановяване NextGenerationEU и седемгодишният бюджет на ЕС, които възлизат на 1,8 трилиона евро, ще се използват за финансиране на Европейския зелен пакт.
Вятърни мелници. Unsplash
Неслучайно едно от условията в плановете за възстановяване и устойчивост, които държавите членки трябваше да предоставят, за да имат достъп до финансовата подкрепа на механизма, е минимум 37% от планираните средства да бъдат насочени към реализация на зелени инвестиции.
Средствата за България
По плана, който България представи, страната ни ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Най-голяма част от парите, 37% от ресурсите или общо 4,5 млрд., ще отидат за Стълб Зелена България, с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси.
Планът предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, като в областта на енергетиката това включва мерки за ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, както и за намаляване на емисиите от производство на електроенергия.
Слънчеви панели. Unsplash
В плана се посочва, че българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изостава от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката ни изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС.
Ето защо, ако парите се използват разумно, с дългосрочна стратегия, ще предоставят шанс на България да премине плавно към зелена енергетика.
Втората важна стъпка е заложените в Зеления пакт цели да се обвържат с инвестиции в икономиката. “Планът за инвестиции за устойчива Европа” предвижда да бъдат мобилизирани най-малко 1 трилион евро за устойчиви инвестиции през следващото десетилетие чрез бюджета на ЕС. Част от плана предвижда около 100 млрд. евро да бъдат осигурени за справедлив и равнопоставен преход към чиста енергия чрез т. нар. Механизъм за справедлив преход, който ще подпомага регионите, засегнати най-сериозно от енергийната трансформация – особено тези, които са зависими от изкопаеми горива или промишлени процеси, свързани с производството на парникови газове.
Ще се предлага съдействие на всички държави членки, но особено внимание се обръща на страните с икономики, които най-много разчитат на изкопаеми горива и където тази индустрия предлага най-много работни места. Задължително условие, за да бъде получена подкрепата от Фонда за справедлив преход, е държавите членки да изготвят и предоставят на Европейската комисия за одобрение териториални планове за справедлив преход. Те трябва да съдържат конкретни мерки и дати за преминаване от замърсяващи горива като въглищата към екологично чисто производство. За България са предвидени близо 1,3 млрд. евро, които ще бъдат насочени към трите основни региона в страната с развит въгледобив – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Другите региони, идентифицирани като силно засегнати, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. В тях ще бъдат заложени основите на бъдещото преобразуване на тези региони, което неминуемо ще има отражение и върху тяхното социално-икономическо развитие в бъдеще.
Именно тези планове, които България изпрати в ЕК преди дни, предизвикаха протести и блокади на пътища от миньори и енергетици у нас. Над 90 са областите в Европейския съюз, в които се очакват последствията от зеления преход и загубата на работни места да бъдат най-сериозни.
Германия и Полша са страните, които се очаква да получат най-много европейски средства. В края на миналата година Европейската комисия одобри германските регионални планове на стойност 2,5 милиарда евро. За Полша са одобрени териториални планове за справедлив преход на стойност повече от 3,85 милиарда евро за няколко ключови региона на въглищната промишленост като Силезия, Малополска, Великополска и Лодзкие. Ситуацията в Полша е изключително сложна, защото около 70% от енергийния микс на страната идва от въглища. Въпреки това Полша обещава да трансформира въглищните си централи преди 2049 година. Германия се ангажира да затвори въглищните си централи най-късно до 2038 година. Решението предизвика протести на работещите в сектора през последните години. Провинциите, които ще бъдат засегнати най-силно, са Северен Рейн-Вестфалия, Бранденбург, Саксония и Саксония Анхалт.
На теория всички държави членки на ЕС подкрепят Зеления пакт. На практика обаче настроенията в различните страни са разнородни. Най-малко осем държави, сред които Испания, Швеция и Латвия, искат ЕС да си постави дори още по-амбициозни цели до 2030 година. Други като Полша, Унгария, а и България пък мислят, че дори сегашните са твърде високи. По-бедните държави в Централна и Източна Европа се опасяват, че зеленият преход на техните ресурсоемки и енергоемки икономики ще бъде твърде скъп, затова настояват да получат повече средства, в сравнение с по-богатите държави с нисковъглеродни икономики.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
