Всички богати могат да си позволят нова кола,” казва възрастна британка по време на провел се наскоро протест в Лондон срещу плановете за разширяването на обхвата на екологичната зона за по-стари и замърсяващи автомобили в града.
“Това засяга толкова много бедни хора. Всеки иска чист въздух, но всичко е въпрос на пари,” казва тя пред Times Radio.
Нейните думи отразяват нарастващата съпротива срещу климатичните мерки заради допълнителните разходи, с които те товарят вече изтънелите бюджети на домакинствата или неприятностите, които добавят към ежедневието на хората.
Много хора отчитат спад в покупателната си способност през последните 18 месеца вследствие на увеличаващите се разходи за храна и енергия и високите лихви по кредитите.
Дори сред тези, които приемат, че са необходими мерки по отношение на климата, все повече хора не желаят или не могат да поемат допълнителни разходи при тези обстоятелства.
“В цяла Европа има недоволство срещу политиката на нетни нулеви емисии,” пишат в свой доклад от август Брет Майер и Тоне Лангенген от мозъчния тръст Институт за глобална промяна.
Политиката на нетни нулеви емисии обхваща мерките за намалява на замърсяването, което затопля планетата. Учени твърдят, че емисиите от парникови газове трябва да паднат до нула до 2050 г. на нетна основа, за да се избегнат катастрофални климатични изменения.
“Социологическите проучвания показват, че повечето хора смятат, че климатичните промени са проблем и подкрепят мерките в тази посока, но тази подкрепа започва да намалява, след като зелените политики влязат в сила и хората започнат да усещат разходите, свързани с тях,” казват Лангенген и Майер.
Защо обществените нагласи са важни?
Според проведено през 2022 г. от Pew проучване в 19 страни в Северна Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, климатичните промени са определени като основната глобална заплаха.
В Европа делът на тези, които казват, че те са заплаха за страната им, е най-голям за последните две десетилетия.
“Резултатите идват на фона на горските пожари и екстремните горещини в Европа, които нарушиха сериозно живота,” пишат изследователите от Pew през август миналата година, преди смъртоносните горски пожари да опустошат отново части от Гърция това лято.
Въпреки това, в проведено по-рано тази година от Ipsos проучване в 29 държави, едва 30% от участниците казват, че са готови да плащат повече данъци с цел предотвратяване на климатичните промени.
Обществените нагласи “са много важни” за нетните нулеви емисии заради фундаменталните промени, които преходът ще изисква, казва Ана Валеро, политически сътрудник в London School of Economics and Political Science (LSE).
“Това, за което говорим, е голяма структурна промяна, която ще засегне живота на хората,” казва тя пред CNN. От начина, по който те отопляват домовете си и колите, които управляват, до уменията от които имат нужда, за да вършат работата, необходима за прехода, всичко се променя.
И тъй като гражданите са и гласуващи, потребители и служители, те ще “определят осъществимостта на различни неща,” допълва тя.
“Има ограничения за това какво могат да направят политиците, ако обществото не подкрепя тяхната програма. Има ограничения и за това какво ще направят компаниите, ако клиентите не искат да купуват техните по-екологично устойчиви опции.”
Една от най-популярните такива опции е преминаването към електромобили. Потребителското търсене в тази сфера вече отслабва.
По-рано през месеца главният изпълнителен директор на Volkswagen Оливер Блуме изтъкна “бавния ръст” на пазара на електромобили в Европа като причина за решението на компанията да не строи допълнителни заводи за батерии засега, освен трите, които вече е планирала.
“На този етап няма бизнес обосновка в полза на вземането на решение за други обекти,” заяви Блуме.
Данни за продажбите, анализирани от HSBC, показват, че автопроизводителите в Обединеното кралство, Германия и САЩ трябва да предлагат отстъпки и евтино финансиране, за да се противопоставят на по-слабото от очакваното търсене на електромобили.
“Във Великобритания отстъпките не само се увеличават, но и изглежда вече обхващат повече марки,” пишат автомобилни анализатори на банката.
Отстъпването на политиците от техните не помага. През септември британският премиер Риши Сунак смекчи климатичната стратегия на правителството, като сред промените беше и отлагането на забраната за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили с пет години.
Ford, която се надяваше, че предишният краен срок ще повиши търсенето на електромобили, разкритикува остро решението на Сунак да го премести за 2035 г.
За да бъдат насърчени повече шофьори по света да преминат към електромобили, може да е необходимо предлагането на отстъпки в по-продължителен период. В САЩ, например, преминаването към електромобил означава, че потребителите трябва да платят повече.
Средната цена на новите електромобили в страната е 51 762 долара през октомври, докато тази на всички автомобили – 47 936 долара, сочат данни на компанията Kelley Blue Book.
Няма компромис
Високите първоначални разходи обаче прикриват факта, че щадящи климата продукти, като електромобили и термопомпи, вероятно ще спестят пари на потребителите в дългосрочен план.
Комитетът по изменение на климата, който съветва британското правителство в тази сфера, обяви, че отлагането на крайния срок за забраната на бензинови и дизелови коли вероятно ще увеличи разходите за автомобили на домакинствата.
“Електрическите превозни средства ще бъдат значително по-евтини от бензиновите и дизеловите за притежаване и експлоатация за времето на техния жизнен цикъл, така че всяко подкопаване на тяхното внедряване, в крайна сметка, ще увеличава разходите,” се посочва в доклад на комитета от миналия месец.
Същото важи и за термопомпите. Заради своята енергийна ефективност, термопомпите биха намалили средната сметка за отопление да домакинствата във Великобритания с 25% и биха понижили средните въглеродни емисии на всяко домакинство със 75%, според шведския производител на термопомпи Aira.
“Няма компромис между (инсталирането на термопомпа), спасяването на планетата и в същото време спасяването на джобовете на потребителите,” казва пред CNN главният изпълнителен директор на компанията Мартин Люърт.
Една термопомпа е между 3 и 7 пъти по-скъпа от стандартния бойлер на природен газ, когато се включат цена и разходи по инсталиране.
Във Великобритания, дори и по-щедрият правителствен грант в размер на 7 500 паунда (9 400 долара), който Сунак обяви през септември, не компенсира напълно разликата в много случаи.
Ограниченият брой инженери, които могат да инсталират и поддържат термопомпи, е друга пречка и също увеличава разходите.
Цената на отлагането
В същото време, отлагането на внедряването на мерки за нетни нулеви емисии във време, в което учените казват, че действията спрямо климата трябва да бъдат ускорени, ще ударят потребителите по джоба по-сериозно в дългосрочен план и ще струват скъпо на планетата.
“Няма сценарий, при който отлагането е по-евтината опция във връзка с климатичните промени,” казва Боб Уорд, директор Политики и комуникации в изследователския институт Грантъм към LSE.
“Цената на прехода, макар и голяма, дори не се доближава до цената от справянето с последиците от климатичните промени,” допълва той.
През първите шест месеца на 2023 г. икономическите загуби от природни бедствия, за които учени казват, че стават по-чести и тежки в резултат на климатичните промени, възлизат на 120 млрд. долара, според презастрахователя Swiss Re.
Това е с 46% над средното ниво за първото полугодие в предходните 10 години.
Само в САЩ екстремните метеорологични явления струват на икономиката близо 150 млрд. долара годишно и засягат непропорционално бедните и общностите в неравностойно положение, според правителството.
А тази оценка дори не включва изгубените животи или разходите в сферата на здравеопазването.
Отвъд икономическите щети от изменението на климата, има и сериозна цена, свързана с продължаващата зависимост от изкопаемите горива, в това число от природен газ. Болезнен пример за това е скокът на сметките за енергия в Европа в резултат на войната в Украйна.
“Ако бяхме инвестирали повече в енергия от възобновяеми източници, енергийните сметки нямаше да скочат толкова много, което засегна непропорционално бедните домакинства,” казва Валеро от LSE.
По подобен начин, от чистия въздух също може да има икономически ползи. Проучване от 2020 г. на Конфедерацията на британската индустрия, заключава, че разширяването на Зоната за ултраниски емисии на Лондон, която беше мишена на проведения наскоро протест в английската столица, ще повиши значително участието на работната сила и производителността, като подобри здравето на хората.
Ясно е, че отказът на икономиките от изкопаеми горива, макар и скъп, и причиняващ редица неудобства в краткосрочен план, ще осигури значителна възвръщаемост в дългосрочен план.
Работата на правителствата, в такъв случай, е да гарантират, че първоначалните разходи за достигане на нетни нулеви емисии няма да паднат на плещите на бедните, дори това да означава, че “на някакъв етап богатите ще трябва да плащат повече,” казва Тим Джаксън, директор на Центъра за разбиране на устойчивия просперитет към университета в Съри.
“Трябва да помислим за това къде пада тежестта от тези разходи сега,” казва той пред CNN.
“Ясно е, че не би трябвало да пада върху бедните. Това означава, че ако има разходи, дори и те да са инвестиционни разходи с възвръщаемост на по-късен етап, тогава в известна степен те трябва да падат върху хора, които могат да си позволят да ги плащат.”
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
