С възгласи „Не сме посетители, а родители“ и транспаранти, издигнати пред Съдебната палата, пловдивски бащи поискаха промяна в начина, по който съдът разпределя родителските права след раздяла.
Протестиращите настояват за по-справедливо разпределение на времето с децата, което в момента – по думите им – е формално, недостатъчно и далеч от понятието „родителство“.
„Съдът ми признава, че съм добър баща, но ми дава 2 уикенда месечно. Това не е родителство, това е гостуване“, споделя Владимир Ненов, един от организаторите, който вече четири години води битка за равностойно участие в живота на децата си.
По официална съдебна практика в над 90% от случаите родителските права се присъждат на майките. Бащите получават право на „режим на лични отношения“ – термин, зад който често се крият едва 4 дни месечно, без празници, без реална възможност за съвместно възпитание или създаване на устойчиви навици.
„Как се води дете на тренировки, на училище, на зъболекар само за 2 дни в месеца? Това не е контакт, това е отсъствие“, казва един от протестиращите бащи, който твърди, че въпреки подредена детска стая в дома му, синът му спи на разтегателен диван при майка си и баба си в двустаен апартамент.
Няма официална статистика за броя на бащите, които са ощетени при родителски спорове, но историите, споделени на протеста, показват сходен модел – липса на индивидуален подход, приравняване на добри и безотговорни родители, липса на гъвкавост при режима на виждане с децата.
Протестиращите настояват за:
Равнопоставено родителство – и двамата родители да участват пълноценно в отглеждането на децата след раздяла.
Промяна в съдебната практика, която да отчита реалната ангажираност, а не само пола на родителя.
Въвеждане на минимален стандарт – например минимум 10 дни месечно за неупражняващия родител.
Оценка на домашната среда – не само формално, но и спрямо нуждите на детето.
