Жозеф или Йосиф Бонал, влиятелен и смел търговец, пристигнал в Бургас през 1842 г. и променил стандарта и града, оставайки тук до смъртта си.

Неговият многопластов образ авторът на „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток, историографът, художник и писател Митко Иванов представя в поредното издание на рубриката. На база множество исторически сведения, той прави картина на Бургас в средата на 19 век, която самият Бонал е променил значително.

Консул в Бургас с търговски и политически функции на Италия, Франция, Австрия, Англия, а вероятно и на други държави, тъй като по думите на съавтора на „История на Бургас“ е имало преговори да представлява и Русия. Бонал избира да се установи в града в смутни времена.

„Може би за някои от нашите съграждани тогава града не е съществувал или е бил селце, но истината е, че Бургас е бил важен търговски център, защото веднага след отпадането на монопола върху житната търговия, най-стратегическата стока, която се е търгувала в Османската империя, западноевропейските търговци се концентрират основно във Варна и Бургас. За много кратко време Жозеф Бонал и неговият брат Анри, заедно с неколцина търговци от Европа развиват търговията в града. За много кратко време, въпреки че в Бургас са живеели не повече от 5, 6 хиляди души, успява да изпревари по стокооборот Варна, която по население е била вероятно пет пъти по-голяма.

Следователно тук очертаваме за породен път един от големите феномени на Бургас.

Грамадните обеми търговия на този град не са били съответстващи на малобройното население. Изключителното географско и стратегическо положение на града го изстрелват като важен търговски център и тук се търгуват колосални за времето си обороти. И аз мисля, че Бонал е една от ракетите, които теглят този процес нагоре в периода 1842 – 1853 година, когато е началото на Кримската война“, коментира Митко Иванов.

По думите му, за дейността на Жозеф Бонал като консул, меценат, търговец, общественик и дори паркостроител, създател на първата по рода си и невиждана за времето си градина в Бургас, може да се открие в част от неговата кореспонденция, преведена вече и на български.

„За другата част можем само да предполагаме, че е във френските, италианските или австрийски архиви. Но мен лично ме удивява това, че този човек във време, в което Османската империя тепърва започва реформи, създава първият парк по европейски модел, с екзотични растения, с кладенец с механизиран чекрък, със специално кръжило и статуя на Венера Милоска, със зоологически кът и т.н.. А тогава в Бургас е имало само две павирани улици. Градината е била толкова впечатляваща, че е била използвана да пореща официални делегации през годините. Сред тях и генерал Скобелев“, разказва още Митко Иванов.

Бонал се жени за бургаска гъркиня и остава тук до смъртта си през 1903 г. Сведения за негови наследници и за съпругата му няма. Няма и информация защо малко преди смъртта си за много кратко време прехвърля огромна част от имотите си на Община Бургас, включително и красивата градина, която е обхващала територията от днешната ул. „Цар Петър“, през ул. Иван Вазов“, „Цар Фердинанд“ и „Гладстон“. Остатъци от нея има в района на бившия Окръжен съд.

Митко Иванов обаче акцентира върху други сведения за дейността на Жозеф Бонал:

„Именно той е посрещнал в Бургас, тогава младежа Рикардо Тоскани и го е насърчил да проектира. Бонал е фигурата, която стои зад световно неизвестният тогава Тоскани, който дори няма диплома за архитект. И още нещо:

Жозеф Бонал е човекът, приютявал християнското население в имотите си по време на Черкезките кланета край града“, разказва историографът.

Относно даряването на парцелите му преди смъртта му, Митко Иванов, коментар така: „Вероятно е бил „посъветван“ от местната управа, защото тогавашният кмет Димитър Бракалов е действал с много твърда ръка към своите „поданици“. Отнасял се е с тях като техен цар или генерал. И може би, затова Бонал е предал много бързо имуществото си, което вярвам е изградил с честен труд“.

А за това, какво се случва с екзотичната инфраструктура, той се позовава на сведения от Антон Страшимиров през 1901, който пише, наблюдавайки парка: „Всяка лехица се е превърнала в къщица“.

За Жозеф Бонал, ключовото му влияние за Бургас, за рекордно високата цена на имотите тук в този период, когато меценатът и консул е притежавал огромна част от града, чуйте цялата тема в звуковия файл от Митко Иванов.