В седмичната си рубрика „Старият Бургас“, Митко Иванов избра да насочи вниманието върху нереализираните публични проекти, обвързани с историческата памет на уникалния ни град.

По тази тема, чуйте повече в звуковия файл: 

Историографът и художник от десет години развива авторският си проект „Историческа памет“. Началото, на който беше поставено през 2013 г. с локализиране, информация и поправка на сгрешени, неточни и липсващи исторически надписи из Бургас.

А надграждането продължи с участие и консултации в Инициативен комитет за изграждане на параклиса „Св. Георги“ в Морската градина, посветен на загиналите герои от 24-ти Черноморски полк (под патронажа на тогавашния областен управител Константин Гребенаров). През 2015 г. същият Инициативен комитет поставя паметни плочи с имената на загиналите герои от 24-ти Черноморски полк (на северната и южната стена на параклиса). Оказва подкрепа и участие в поставяне на паметна плоча на проф. Димитър Аврамов на фасадата на родния му дом на ул. „Морска“.

През 2016 г., съвместно със семейство Токмакчиеви участва в инициативата по проектиране и поставяне на паметна плоча на големия бургаски художник Ненко Токмакчиев на фасадата на сградата на ул. „Оборище“. А през 2017 г. Митко Иванов съставя текстовете на Паметника на жертвите на комунистическия режим в град Бургас (със заемки от текста на софийския мемориал). Година по-късно е участник и консултант в Инициативния комитет за поставяне на плочите с имената на загиналите бургазлии на войнишкия паметник пред Дома на армията – Бургас, съвместно с общинския съветник Георги Дракалиев и арх. Васил Дончев. Спомоществовател е Община Бургас, стопанин на паметника е Министерството на отбраната. Отново през 2017 оказва подкрепа като частно лице, и като председател на Дружеството на художниците, за поставяне на паметна плоча на Жени Патева на бившия благотворителен дом (дн. Дом на писателите) на ул. „Вола“ №1.  През 2019-а стартира възкресяване на паметта за забравена светица по нашите земи – Св. Галина и успява да издири оригинална нейна икона, както и на житието и факти от земния й път.

2020 г. се заема с възкресяването на паметта и огласяване на мястото на гроба на Георги Дипчев, български просветен деец и общественик и син на Райна Княгиня. Локализира и обявяване на мястото на погребението на жертвите на т.н. „народен съд“, облягайки се на сведение на известния изследовател и общественик Стоян Райчевски, и след съпоставки на стари планове.

Още през 2014 г. публично обръща внимание, че Бургас е сигурно единственият град, чиито музеи не предлагат експозиция, посветена на собствената му история. А година по-рано, инициира на среща с кмета на града, а след това и в статия във в. „24 часа“ павиране на старите улички и поставянето на старинни табели.

По думите му обаче има все още много нереализирани публични проекти и в този брой обръща внимание на тези от тях свързани със стари сгради и специфичните за тях орнаменти.

 За тях, чуйте повече от него в звуковия файл: