За много жени ендометриозата започва далеч преди поставянето на диагнозата. Тя започва с болка, която постепенно се превръща в част от ежедневието. С пропуснати учебни часове, отсъствия от работа, безсънни нощи и многократни посещения при различни специалисти. Често минават години, преди някой да свърже симптомите и да назове причината.

Според различни международни данни средното време за поставяне на диагноза ендометриоза е между 7 и 10 години. Това забавяне не е просто статистика. То има реална цена за физическото, психическото, социалното и финансовото състояние на жените.

Физическата цена на забавянето

Ендометриозата е хронично заболяване, при което тъкан, подобна на маточната лигавица, се развива извън матката. Заболяването може да засегне яйчниците, фалопиевите тръби, червата, пикочния мехур и други органи.

Когато диагнозата се забави, симптомите често се задълбочават. Болката може да стане хронична и да се появява не само по време на менструация, а и през останалата част от месеца. При част от пациентките заболяването прогресира до дълбоко инфилтрираща ендометриоза, която може да доведе до сраствания, увреждане на органи и по-сложни хирургични интервенции.

За някои жени закъснялата диагноза означава и по-труден път към забременяване. Ендометриозата е една от възможните причини за репродуктивни затруднения, а ранното откриване може да бъде важно за навременното лечение и проследяване.

Психическата цена

Освен физическа болка, много жени преживяват и силно емоционално натоварване. Не е необичайно симптомите им да бъдат омаловажавани с изрази като „болезнената менструация е нормална“ или „всичко е от стрес“.

Когато една жена години наред не получава обяснение за състоянието си, тя често започва да се съмнява в собствените си усещания. Това може да доведе до тревожност, изолация, чувство за вина и изтощение.

Хроничната болка оказва влияние и върху съня, концентрацията, отношенията с близките и качеството на живот като цяло. Част от пациентките споделят, че най-тежка не е била само болката, а усещането, че не са чути и разбрани.

Финансовата цена

Закъснялата диагноза често води и до значителни разходи. Много жени преминават през множество прегледи, изследвания, ехографии, магнитни резонанси и различни лечения, преди да достигнат до специалист с опит в ендометриозата.

Към това се добавят и разходи за медикаменти, хирургични операции, понякога и в чужбина, пътувания до други градове, отсъствия от работа и намалена работоспособност, лечение на репродуктивни проблеми.

Нерядко пациентите плащат години наред за овладяване на симптомите, без да знаят истинската причина за тях.

Социалната цена

Ендометриозата може да промени начина, по който една жена живее ежедневието си. Някои пациентки избягват социални събития, пътувания или физическа активност, защото не знаят кога болката ще се засили.

При младите момичета заболяването може да доведе до чести отсъствия от училище и затруднения в учебния процес. При работещите жени хроничната болка и умората често влияят върху професионалния живот.

Понякога ендометриозата остава „невидимо заболяване“ за околните, защото симптомите не се виждат отвън. Именно това прави преживяването още по-самотно за много пациентки.

Значението на ранната диагноза

Ранното разпознаване на симптомите и навременният достъп до специалист могат да подобрят качеството на живот и да помогнат за по-добър контрол на заболяването.

Въпреки развитието на медицината, информираността остава ключова. Колкото повече се говори открито за симптомите и последствията от заболяването, толкова по-малко жени ще бъдат принудени да чакат години за отговор.

Закъснялата диагноза на ендометриозата има цена, която не може да бъде измерена само в пари. Тя се натрупва в години болка, умора, пропуснати възможности и усещане за неразбиране.

Затова ранната диагностика, достъпът до информирани специалисти и общественото внимание към заболяването са важни не само за лечението, но и за качеството на живот на хиляди жени.

Една от причините за забавянето на диагнозата ендометриоза, а и на много други типично “женски” заболявания, е разликата в здравеопазването, което получават мъжете и това за жените. Често тази разлика се нарича “gender medical gap”. 

Жените по-често чуват, че симптомите им се дължат на стрес или друго емоционално състояние, особено, ако не се вижда причината за тях, при стандартни образни или кръвни изследвания. Точно срещу това омаловажаване на женската болка се изпратя проекта “Писмо до лекаря, който не ме чу” на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”.

Целта е всяка жена, която е била обект на неглижиране от здравната система, да напише изцяло анонимно писмо до лекаря, който е подценил болката и симптомите й. Тези писма ще се използват за създаването на доклад, с който момичетата от Фондацията да искат конкретни промени в политиките за женското здраве. 

Защото всяка една жена, всеки един пациент, заслужава да бъде чут, разбран и подкрепен. 

Автор: Моника Йовкова 

Използвани източници:
●    Световна здравна организация (WHO) – Endometriosis⁠
●    European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE)⁠