Как се променя градоустройството на Бургас през вековете, кое остава без промяна, какви, кои са градоустроителите и техните мотиви – през няколко епохи разрез прави историографът и писател Митко Иванов в авторската си рубрика „Старият Бургас“ по Дарик. Той стига до първия, известен план на града, който вероятно е от далечната 1750 г.

Митко Иванов за градоустройството на Бургас от Френската национална библиотека до прозата на Зурков

Съавторът на „Историята на Бургас“ го открива в сайта на Френската национална библиотека. Разглеждайки документа, Митко Иванов го определя по-скоро като скица с контури на Бургаския район. Поставената година обаче без допълнителна информация го провокира да пише на авторитетната институция и дори да стане причина за по-прецизна корекция за датиране на плана.

Следващият план на Бургас е от 1829 година. Той по думите на историографа е на самия маршал Хелмут фон Молтке. Той също изглеждал повече като небрежна рисунка на германския военачалник, отколкото като карта.  „Любопитното е, че когато наложих тази скица върху съвременния план на града, тя съвпадна с няколко обекти ключови, които са на точните места. Тези планове показват и как теориите за това, как се е движел града, нямат основа. Ядрото на Бургас винаги е било на едно и също място“, коментира още Митко Иванов.

Бургас има и Английски план от 1855 г. На него са 100% разпознати нанесените улички на града, който завършва на мястото на днешния площад Тройката. Планът е създаден във връзка с Кримската война. Съществена подробност е, че в този период Британският флот намира пристанището в Бургас за едно от най-важните и значими стратегически.

Историографът включва и още един английски план на Бургас, известен като Планът на Хартли от 1889 г., който е във връзка с проекта за пристанището. Основната информация в него е базирана на първия, реализиран от кралските военни сили.

За да се стигне до реално Първия градоустройствен план от 1880 г. направен с корекции на тогавашния Общински съвет на Бургас. Той е дело на архитект Ананиян. През следващите десетилетия следва работа от градоустроителите, съвместно с кметовете. А за по-грубата част от нея се носят още от тогава градски легенди, описани в прозата на Любомир Зурков.

За движението на улици, сгради, кръстовища и хора, обвързани през столетията с пристанището до средата на 20 век, чуйте подробности от Митко Иванов в звуковия файл: