Липса на питейна вода в продължение на столетия, епидемии, сурови условия и информация за първия лекар в Бургас едва в началото на 19-ти век. Ето в такава среда от 16 почти до 20 век градът не само се разраства, но и става важен стратегически и икономически порт за Османската империя. Ситуация, с която Бургас е уникален в България.

Но какви са и от кога са хигиенните мерки, чрез които в тези сурови условия населението на Бургас е оцелявало? Кога и къде са били първите лазарети, болници и как е изглеждал първия т.нар. триаж – тази тема избра историографът Митко Иванов за авторската си рубрика „Старият Бургас“ по Дарик.

Въпреки силното пристанище на града, сред сериозните епидемии като тази от чума и  холера, няма данни за сериозни поражения от бум на венерически болести.

„…Трескави изпарения се разнасят по цялата околност. Атмосферата постоянно е наситена с блатни мязми. Мръсотия, бълхи и буболечки, хищни и настървени, атакуват нежното тяло на чужденеца. А жълтите лица на населението свидетелстват за честите трески. Градчето няма сладка вода. В тази потискаща картина от безводния Бургас, един път крепи живеца в този град – „Сака йолу“ /пътят на водоносците/. Като ирония на съдбата, развитието на съвременния Бургас е пренебрегнало това единствено място в околността, в което има обилно питейна вода „Сладките кладенци“. Там и до днес личат останките от древно селище. Градът обаче не скъсва своята пъпна връв с това древно място, чрез Сака йолу. Изглежда твърде примамливи са били ползите от житната търговия, за да се разраства безводен Бургас в тези условия, защото безводието е повече от битов проблем. То е и психическа травма и стрес, които оставят и днес в местния фолклор такива черни шеги: „какво ще правим днес, сакаджията почива? – дядова шегичка към внучето. Или армено-турската фраза: „Сурджин гахер йен?“, която се превежда като "водарят са го обесили, какво ще правим?...“

С този откъс от книгата си „Загадъчният град“, Митко Иванов направи кратка картина на трудната епоха, в която нашите съграждани са живеели. Сглобил е компилацията на базата на цитати от свидетели на онези тежки време. Външни хора, които са посещавали тогава града. А картината от спомените им, сравнени по описание с другите места през, които са преминавали, доказва контраст с останалите селища в околността и страната.

И все пак фокусът на историографа и писател Митко Иванов е върху здравните мерки в този период и опитите за отваряне на карантинна служба в този период. По тази тема, чуйте, какво сподели той в звуковия файл: