111 години от кончината на най-големия благодетел на Бургас, Митко Иванов отново насочва прожектора към Александър Георгиев Коджакафалията.

Този път обаче в рубриката си „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток, писателят и историограф обръща внимание не толкова на историческите факти, колкото на неверните и неточни данни и дори куриозни недомислици, които по думите му хвърлят тъмна сянка върху светлата личност.

„Тези истории с времето са заели трайна част от съзнанието на нашите съграждани, тъй като дълго време се тиражират в информационни издания и днес в социални мрежи. Нещо повече - бил съм свидетел, как разпалено тези твърдения се защитават от мнозина“, споделя авторът на книгата „Мълчанието на Александър“.

По думите му, подобни твърдения трябва да се опровергават и към уважение към личността му. Той припомня, че информационен взрив за живота на Благодетеля избухва едва след 1989 г., тъй като по време на комунизма името на Коджакафалията е било буквално заличено от улици,  читалище и махала. Проблемът с потоците на информация след този период отваря врата за много свободно украсени и неточни истории, които се носят в интернет пространството и до наши дни.

Историята на несметните богатства и откритото имане от бедно овчарче

„Народопсихологията ни е такава – трудно се приема версията, че един човек, започнал от бедно сираче е стигнал до това, което днес наричаме мултимилионер с труд и почтеност през целия си живот. Затова сякаш по-лесно се възприема тиражираната история за случайно открито в полето имане от Александър, който по това време бил овчар. Невярна информация и по отношение на източника на богатства и дори по отношение на професията на Коджакафалията. Нашите проучвания показаха, че той се е сдобивал приблизително на всеки десет години с по един по-солиден имот, в съдружие с Янчо Добрев. А с тях те са правили бизнес. Реално е нямало нито един имот, от закупените, който да не е носел възвръщаемост“, коментира Митко Иванов, който е успял да проследи всички стойностни и обективни сведения около живота му.

На второ място, писателят и историограф поставя легендата за щедрите дарения, които Коджакафалията е раздавал на през целия си живот. За тях се говори, че възлизали на стотици златни левове.

Митко Иванов обаче припомня, как е бил наречен той от Антон Страшимиров – „бургаския харпагон“.

„Александър Георгиев е бил пословично известен със своята икономичност или стиснатост. Дори за пара, дадена на просяк е очаквал да бъде свършена някаква работа. Това разбира се, може би е свързано с отговорността му да изпълнява някаква социална функция“, допълва водещият на рубриката и на трето място поставя историята и мястото, в което е живял благодетеля на Бургас:

Стаичка с размерите на малък павилион 2:1,5 кв. м. в района на дн. магазин Краснодар... в продължение на 40 години.  

„Да, прекарал е част от живота си в малка стая на пресечката на ул. „Фердинандова“ и ул. „Трепезица“ в рамките на 10 – 12 години. Това е било в унисон с неговата скромна личност. Популярна е историята, че той винаги е ходел със селски калпак и потури. На единствената негова запазена снимка, той е с градски дрехи. Има запазена история, която твърди, че той е изпитвал неудобство да се представя пред хората с чисто нови дрехи и обувки, вероятно предвид бедното население на града. Дори първо разхождал из калния двор чисто новите си обувки преди да излезе на улицата“, споделя още авторът на рубриката „Старият Бургас“.

Кои са другите неточни и неверни истории за Александър Георгиев Коджакафалията и каква е истината, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл: