След като в поредица от предавания историографът, реставратор, писател и художник, Митко Иванов проследи различните етноси в „Стария Бургас“, резонно настъпи моментът да се обърне внимание и на присъствието на българското население.  И за първи в път в радио ефира той коментира, че още през 18 век в Бургас е имало установена българска общност и обвързва рязкото икономическо и числено разрастване именно с българските бургазлии, които смело предприемат това преселване в космополитното селище.

„Общоприетата версия, че Бургас е захранен от търговци и рибари от съседните Созопол, Поморие, Несебър или околните „гръцки“ градчета, не е издържана, защото по тази логика те би трябвало да са спаднали като население. Такъв процес обаче не е наблюдаван. Затова е редно да се върнем към теорията на българските класици в историографията като например акад. Николай Тодоров. Според него населението на Бургас се захранва от българските села, които в случая са всички около града“, коментира този петък в рубриката „Старият Бургас“ – Митко Иванов.

Работата му в продължение на няколко десетилетия, посветена на тези изследвания на различните етноси и първите родове, които са се заселили тук, е дала на историографа възможност да проследи конкретни човешки съдби и личности от български произход, пристигнали и останали в Бургас.

„Те извървяват още през 18 и началото на 19 век, тежкият път от селото към града. А той е бил точно такъв, защото се случва в сложна епоха. Българското население е закрепостено и е със статут на рая. А най-ранното име, до което се добрахме на човек, извършил тази миграция е българчето Златьо от село Факия“, пояснява Иванов. Сведението е на известния бургаски възрожденец, Стоян Шивачев, който го датира около 1750 г. Самият Шивачев се заселва в Бургас няколко години след Освобождението и е имал възможност да разговаря с възрастни хора, които все още са пазели свеж спомен и ясни сведения.

„Съдбата на Златьо не е по-различна от тази на другите българи от селата, които започват да се заселват в градовете. И през 19 век фамилията на Златьо е напълно погърчена и се нарича Хрисопулос  или стигаме до гръцката Златеви, която предвид, че града е бил млад се е считала за стара гръцка фамилия. Братовчед на Александър Георгиев Коджакафалията - Андон Домусчиев извървява същият път като Хрисо. Етнически българин, пристига през 18 век от сегашното село Зидарово. Започва да развива търговия и в края на 19 век вече е напълно погърчен и яростен борец срещу българщината, въпреки произхода си. По-късно става член на градската управа, излъчен от гръцката общност“, разяснява Митко Иванов, който е проследил историята на Андон за книгата си „Мълчанието на Александър“.

Той включи в списъка на българския етнос и Матей Котленеца, родоначалникът на Хаджипетрови, които трайно остават в града.

По-интересното е, че елитът от бургаски възрожденци преди Освобождението е от личности, които не са родени в града.

Сведения за българската общност обаче има и от 1797 година, при това за хора, които показват благородство, щедрост и отговорност, давайки дарения за Хилендарския манастир в Атон. Огромен списък от бургаски българи, а и не само, влиза в поменика на монасите таксидиоти по онова време и е запазен до днес, акцентира Митко Иванов.

Съавторът на едно от най-детайлните издания „История на Бургас“ сподели и желанието си да издаде изследване, посветено не само на ярките и интересни личности от различни етноси и държави, които са се установявали в Бургас, а и с най-интересните и екзотични професии, които са се практикували в региона през 19 век.

Преди това да се случи обаче, чуйте по-интересните сведения за старите български бургазлии и анонс за следващата тема в рубриката, в звуковия файл: