Различните етно религиозни общности, населявали Бургас през вековете, тяхното движение  през столетията, както и за дълбочината на родовия корен - тема с продължение в авторската рубрика „Стрият Бургас“ на историографа, художник и писател - Митко Иванов в ефира на Дарик. Тя започва с въпроса: днешните бургазлии преки наследници ли са на тези от ХVII XVIII ХIХ век?

Търсенето и проследяването на потомците на различните общности – арменци, евреи, гърци, турци, българи и цигани е започнало отдавна за Митко Иванов.  „И за арменците, и за евреите, и за българите в Бургас в историческа перспектива може да бъде изнесена обилна информация, сигурен съм в това. Аз имам събран значителен суров материал, който все още не е публикуван. Но разполагам с много и интересни данни. Все още е рано този материал  да бъде представен в медиите. За всеки един етнос обаче имаме, какво да кажем и сега“, сподели той.

По думите му, акцент са основните вълни на преселенията и изселванията на бургаските семейства от различните етнически групи, съществените промени, станали в гените на бургазлии от историческа гледна точка, темата за противоборствата, но и за общата съдба на българи и гърци.

„Една от най-горещите точки в историята на града е знаменитата Дибичова война преди около 200 години. Важна, защото Дибич е резедирал тук за около 6 месеца. По време на двугодишната война той никъде другаде той не е прекарал толкова дълго време, както в Бургас. От друга страна тук той идва като генерал, а си тръгва фелдмаршал, с което повлича крак и на генерал Лермонтов, който пък е дошъл в Бургас като полковник. По-важното, какво се случва след тази война – най-големите изселения в историята на Бургас. Вероятно почти цялото му население. Що се касае до мюсюлманите, много от тях се завръщат след войната, тъй като те са били напълно изселени по време на нея. Има единични сведения и за християнско население, което се е изселило в Руската империя и след няколко години пребиваване по необятните християнски земи, се завръща в България под егидата на османския султан. Много е трудно да проследим, колко са бургазлиите, които са го направили, но факт е, че това се е случило. Имало между тях и такива от Поморие, Несебър и Созопол. Но със сигурност не става въпрос за единични завръщания.

От друга страна огромна част от българите и гърците, които са се изселили по време на тази война, вероятно до 90% съставляват част от тази наша общност, която в момента наричаме бесарабски българи. Що се отнася до гърците - бургазлии, имам основание да твърдя, че те са съхранили своето етническо съзнание. А по това време и във връзка с тази война, Гърция вече се превръща в свободно кралство“, разказва съавторът на изданието „Историята на Бургас“.

Той обвърза движението на бургазлиите и с това във Варна. „Интересна общност са варненските гагаузи. Те говорят древен тюркски език, но за сметка на това са ревностни християни. Огромна част от тях се изселват по време на Дибичовата война. Част от тях са се гърчеели, а друга припознава мюсюлманството и Турция като своя прародина. И все пак малка част от тях съхраняват своето българско самосъзнание. Включвам ги в темата, защото бащата на нашата икона Александър Георгиев Коджакафалията е чист гагаузин от Варненско“, уточнява Иванов.

По думите му, внимание в края на 19-ти и началото на 20-ти век заслужават гърците и българите. „Голямото изселване на бургаските гърци е през 1925 година след Спогодбата „Моллов-Кафандарис“. Но интересните процеси започват по-рано. През т.нар. Румелийски период през 1878 – 85, когато българите в Бургас започват да вземат надмощие в местния Общински съвет. Те използват много умело някои административни хватки, за да направят българите мнозинство. Например, с присъединяване на близките села към Бургас и узаконяване на тяхното гласуване при избор на кмет. Това показва на гърците много скоро, че те няма да могат да бъдат отново доминиращ етнос в града. Още повече, в края на 19 век в Бургас има една вълна арменско преселение. Смята са, че тя е главно след геноцида. Всъщност, малко хора знаят, че те пристигат тук на няколко вълни след различни репресии, които са били малко огласени в Европа и света. Според покойният д-р Мъгърдич Мелконян,  голяма част от работниците построили бургаското пристанище са чисти арменци и то именно новодошлите след репресиите“, пояснява авторът на рубриката и допълва, че това показва в друга от общо възприетата светлина арменците. Не като хора, които се занимават основно с търговия и лека, лесна и доходна работа. Същото може да се съотнесе и към евреите. По време на своите проучвания Митко Иванов е попаднал именно на такива сведения за скромни евреи работници и амбулантни търговци.

„През 1905, 1906 година, когато се стига до подпалването на Анхиало и антигръцко движение обхваща всички крайморски градове, включително Бургас, въпреки че в града е далеч по-тихо, местните гърци си дават сметка, че бъдещето им по тези места става несигурно. Започва изселването им, макар на по-малки вълни, преди да последва голямото през 1925-та. Не бива да забравяме обаче и множеството смесени бракове между българи и гърци и в днешни бургаски фамилии от българи има гръцка кръв или имат потекло на едни от най-старите бургаски родове през гръцката линия. Почти всички те заявяват днес себе си като българи. Но все пак има и такива, които се определят като гърци и са съхранили оригиналната си гръцка фамилия“, споделя още Митко Иванов.

Цялата тема, чуйте от Митко Иванов звуковия файл: