Минималната пенсия у нас ще се повиши със 183 лева до четири години и от 1 юли 2026 г. вече ще стане 650 лева. Това предвиждат изчисления на база Конвергентната програма на Република България 2023 – 2026 г., публикувана от Министерство на финансите. Най-голямо увеличение ще има тази година от 1 юли по швейцарското правило, когато минималната пенсия ще стане от 467 лева на 523 лева, или ръст от 12%.

Има ли пари за вдигане на пенсиите от 1 юли, или за пръв път то ще се отложи

От юли догодина тя ще се повиши с нови 9,6 на сто, като хората на минимална пенсия вече ще взимат 573,20 лева, а от лятото на 2025 г. – по 616,77 лева, или със 7,6% повече. Едва 5,4 на сто се предвижда да е увеличението на минималната пенсия от 1 юли 2026 г., но тя вече ще бъде 650 лева. Това са разчети, направени само на база повишение на пенсиите според швейцарското правило, ако няма административни промени, които правителството или Народното събрание да приемат. 

Според анализа в периода 2022–2026 г. размерите на пенсиите ще нараснат значително. Това ще доведе и до повишение на брутния коефициент на заместване на дохода от пенсията, който през миналата година достигна 51,9%. В резултат на проведените през 2022 г. политики по отношение на размерите на пенсиите, през следващите няколко години брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне до около 56-57%, като това са и най-високите му стойности за целия разглеждан период. 

Как да получавате две пенсии до живот

В дългосрочен план обаче средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 37%, като причината е законодателното изискване за намаляване на индивидуалния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната и държавна пенсия, и такава от  универсален пенсионен фонд (втори стълб). Коефициентът на заместване от държавното обществено осигуряване ще бъде по-нисък за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба.

Техните пенсии ще бъдат намалени според процента на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб при отчитане на броя на месеците, през които човек се е осигурявал в универсален пенсионен фонд спрямо общия му осигурителен стаж. Така тези хора ще получат допълнителна пенсия за старост от универсален пенсионен фонд. Намалението на държавната пенсия, отпусната на жените, родени в началото на 1960 г., които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., е около 10 на сто. Този процент обаче ще нараства, достигайки до около 25 на сто за пенсиите, отпуснати след 2050 г., тъй като тези хора ще са се осигурявали за втора пенсия през целия си трудов стаж.

Бум на разпорежданията за запор на пенсии

Важно е да се отбележи, че стойността на намалението е различна за всеки отделен пенсионер и зависи от конкретния период, който обхваща осигурителния му стаж, уточняват от Министерство на финансите. 

Правилото за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО, според което осъвременяването се извършва с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година, също допринася за намалението на коефициента на заместване на дохода.

Кризата засегна парите ни за втора и трета пенсия

Рискове за пенсионната система 

В Конвергентната програма се подчертава, че в демографски план българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Фискалният натиск върху държавната пенсионна система е най-силен в началото на периода в резултат на промените в размерите на пенсиите, приети с промените в Закона за бюджета на ДОО за 2022 г., които водят до значително увеличение на пенсиите.

В дългосрочен план, ефектът от застаряването на населението и очакваната по-висока продължителност на живота до голяма степен ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба. Тъй като тези хора ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи до голяма степен от коефициента на заместване, който ще бъде постигнат от втория стълб, обясняват експертите.

Всеки трети успява да се пенсионира преди възрастта за пенсия

Прогнозите на НСИ и на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. Ако през 2021 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 година. 

В дългосрочен план съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще нараства. Това съотношение, наричано още (системен) коефициент на зависимост, е ключов индикатор за финансовото състояние на пенсионните схеми от разходопокривен тип, какъвто е нашата. Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система в дългосрочен план. 

Все повече българи бързат да се пенсионират

Броят на осигурените, съответно и на заетите, ще расте до 2027 г., а след това до 2070 г. ще намалява, което е резултат от намалението на хората в трудоспособна възраст у нас, водещо от своя страна и до свиване на работната сила. Общият брой на пенсионерите с държавни пенсии в дългосрочен план ще намалява заради повишаването на законовите изисквания за пенсиониране като стаж и възраст, но и поради негативните демографски тенденции в страната, показват прогнозите. Вследствие на отрицателния естествен прираст обаче, относителният дял на пенсионерите от общото население на страната ще се увеличи от около 29% през 2021 г. до 35% през 2070 година.

По-малко пенсионери 

В края на 2022 г. броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност е бил 1 977 400. До 2070 г. се очаква той да намалее до около 1 748 000. Докато при хората, получаващи  пенсия за инвалидност, се очаква намалението да продължи през целия разглеждан период, при тези с пенсия за стаж и възраст то ще продължи до 2040 г., след което броят им ще започне плавно да се увеличава и ще засили демографския натиск върху държавната пенсионна система, смятат анализаторите от Министерство на финансите.

Драстична разлика в увеличението на пенсиите

Увеличението е в резултат на това, че в пенсионните редици ще се влеят поколенията, родени през 70-те и 80-те години на миналия век. Демографският натиск след 2040 г. ще се усили и поради две други причини - първо през 2027 г. престава да нараства изискуемият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по общия ред. Тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. На второ място, през 2029 г. нужната  възраст за придобиване право на пенсия достига 65 години за мъжете, като продължава да расте само тази за жените (до 2037 г.), когато и мъжете и жените ще се пенсионират на 65 години. 

На този етап не е предвиден механизъм за прилагане на предвиденото в законодателството обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г., поради което прогнозата е разработена при допускането, че след 2037 г. пенсионната възраст остава 65 години и за двата пола. Тези обстоятелства ще доведат до влошаване на съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица в дългосрочен план, смятат експертите. 

Как да си прехвърлите втората пенсия в НОИ

През миналата година на 100 осигурени лица у нас са съответствали 71 пенсионери с пенсии за трудова дейност. Т. нар. „вътрешносистемен коефициент на зависимост“ ще намалява, като в периода между 2027 г. и 2037 г., когато пенсионната възраст за жените и мъжете ще се изравни на 65 години, съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще бъде около 66-67%.

Това намаление е резултат от прогнозирания по-малък брой новоотпуснати пенсии през тези години, вследствие на увеличаването на пенсионната възраст, ограничаването на ранното пенсиониране, както и поради наличието на стимули за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните работници. След 2040 г. под въздействието на фактори като застаряване на населението, увеличаваща се средна продължителност на живота и намаляващ брой на заетите лица, съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще започне да нараства, достигайки 78,1% през 2070 година.

550 хил. пенсионери вече взимат над минималната заплата

Разходите за пенсии растат 

През 2022 г. разходите за пенсии достигнаха 9,5% от БВП без допълнителните суми към пенсиите и 10% от БВП с включени допълнителни суми, които не бяха предвидени в Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. През тази и следващата година разходите за пенсии ще надхвърлят 10% от БВП, като през 2025 г. и 2026 г. ще достигнат най-високата си стойност за целия прогнозен период от 11%. След 2026 г. делът на разходите за пенсии от БВП ще започне постепенно да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 9,1% в периода 2042–2050 г., след което се очаква ръст до 9,5% в края на прогнозния период. 

Смятат новите пенсии при по-висок осигурителен доход

Причините за намалението на разходите за пенсии като процент от БВП в периода 2027 - 2050 г. са комплексни и могат да бъдат обобщени в две групи – първо намалява броят на пенсионерите и се задържа съотношението между броя на пенсионерите и осигурените на относително ниски нива – основно поради демографски причини и по-строгите условия за придобиване право на пенсия. Второ на лице е изпреварващ ръст на средния осигурителен доход спрямо средната пенсия, поради прилагания механизъм за осъвременяване на пенсиите и намаляването на пенсията на лицата, които са били осигурени и за втора пенсия към момента на пенсионирането си.

Преизчисляват пенсиите на работещите пенсионери

Влияние върху разходите за пенсии в дългосрочен план ще оказва и предоставената възможност на хората, родени след 1959 г., които до август 2015 г. се осигуряваха задължително в държавното обществено осигуряване (І стълб) и в универсален пенсионен фонд (ІІ стълб), да променят осигуряването си и да преминат към осигуряване само в първия стълб с увеличена осигурителна вноска. В края на 2022 г. общо 93 543 българи са се отказали от втора пенсия, от които 36 721 вече взимат пенсия от НОИ в пълен размер. Това са 1,8% от всички пенсионери с отпуснати пенсии към края на 2022 г. Останалите 56 822 лица (2,2% от всички осигурени към края на 2022 г. лица) продължават да се осигуряват и да трупат пари за втора пенсия. 

Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм